one🌺

1.1K 110 79
                                    

Студеният северен вятър се сблъскваше с тялото на седналия Джимин, който бе впил поглед в шишенцето с таблетки, съдържащи тестостерон

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Студеният северен вятър се сблъскваше с тялото на седналия Джимин, който бе впил поглед в шишенцето с таблетки, съдържащи тестостерон. Малка усмивка си проправи път на лицето му, докато отваряше капачката на бутилката, вадейки две таблетки, поставяйки ги на езика си.

Откакто приема хормоните бяха изминали две години. Две години, в които той се бореше със себе си, с родителите си и със своите приятели. Джимин бе свикнал на негативните коментари, на които вече не обръщаше внимание. Преди да започне хормоналната терапия бе ходил дълго време на психотерапевт, който му помогна много. Наистина много. Името й бе Лий Чейонг. Жена на не повече от двадесет и седем години. Косата и винаги бе хваната в перфектен кок, гримът й бе нежен, но идеално подчертаваше красивите й черти. Стилът й бе елегантен, а по душа бе милосърдна. Нещото, което се запамети най-много в съзнанието на Пак.

Госпожа Лий бе човек, който винаги приемаше чуждите проблеми като свои. Даваше всичко от себе си, за да помогне на някого, но не винаги това бе оценявано.

Затова пък Джимин всеки ден й напомняше колко много й благодари. Ежедневно й пращаше красиви букети от орхидеи - любимото цвете на госпожа Лий.

Джимин разтърси глава, прогонвайки мислите за милата терапевтка. Погледът му се впи в небето - красиво обагрено от мрачните облаци. Той се усмихна и дълбоко си пое въздух. Спомни си за момчето, с което се запозна преди три месеца. Мин Юнги. Красив, чернокос дванадесетокласник. Кожата му бе бяла, а фигурата - стройна и мъжествена. Кокалчетата по ръцете му бяха ясно изразени, винаги привличайки вниманието на Пак.

- Джихьо? - гласът на майка му го изкара от лабиринтът от мисли, в който се бе загубил. Тя излезе на терата и погледна момчето пред нея. - Пак ли пиеш тези хормони, Джихьо?

- Мамо, - Джимин заговори тихо. - говорихме за това. Моля те. Наричай ме Джимин!

Майка му го погледна. Отиде близо до него и хвана ухото му, дърпайки го. - Тон ли ми повишаваш, а? - пусна го. - Аз съм ти майка. Мога да те наричам както пожелая. Родих те момиче, такова ще си останеш, Джихьо.

- Но аз не се чувствам така, майко! Разбери го! - Джимин изплака. Болката от факта, че собствената му майка не го приемаше караше сърцето му да се разкъса.

Пак Юна, майката на Джимин, бе жена, минаваща четиридесетте години. Бе отрастнала във времена, когато такава свободия, като сегашната, беше напълно забранена. Мисленето й бе ограничено, но за нея това бе правилно.

Макар възраста си, госпожа Пак изглеждаже по-млада. Дали се дължеше на кремовете за лице, които използва или на гримът, които слага в толкова обилни количества - никой не знае.

- Стига глупости, Джихьо. Дори не желая да те слушам. - Юна измърмори. - Ти си моя дъщеря, не син. Никога не бих погледнала над теб по такъв начин.

От очите на Джимин капеха сълзи, а вкусът на сол се усещаше в устата му. Болката го накара да затвори плътно очи, отказвайки да покаже на майка си, че всичко това го наранява. - Излез, моля те.

- Знаеш ли какво, Джимин? - Тя натърти на името, гледайки детето си с омраза. - Съжалявам, че съм родила такъв изрод като теб. Това е най-голямата ми грешка.

***

Джимин лежеше свит на леглото си, гледайки как кръвта се спуска върху чаршафите му. Китките му бяха изпълени с дълбоки разрези, които той направи след разговора с майка му.

Майка му, която го намира за изрод, за грешка. Майка му, която за пръв път го нарече с мъжкото му име само за да го сломи още повече.

Раните му ръцете му щипеха, ала цялата тази болка някак удолетворяваше момчето. Далеч не го караше да забрави колко наранен бе от думите на госпожа Пак, но поне го успокояваше.

Изкарвайки мъката си върху китките си, той се чувстваше така все едно твори. Все едно рисува по плътта си, оставяйки кървави и красиви следи.

Тихо почукване дойде от вратата на стаята. - Джимин, миличък? Татко е, може ли да вляза? - дълбокият глас на господин Пак бе чут и русокосото момче се усмихна. Промълви едно "Да", след което чу отварянето на вратата, плътното й затваряне и тежките стъпки на баща му.

- Разбрах какво е направила майка ти, Чими. - Пак Шинсок, баща му, изрече. Очите му сканираха тялото на сина си и когато забеляза кървавите петна, ахна. - Отново ли го направи, Чим?

Джимин кимна и застана в седнало положение. - Тате, може ли прегръдка?

- Всичко за моето малко момче, Джимин. - Шинсок го прегърна силно. - Знаеш, че полът ти няма значение, нали? Аз обичам същноста ти, не начина, по който изглеждаш. Надявам се да си намериш човек, който да прави същото.

- Благодаря, че ме подкрепяш, татко.




[a/n]
само не мислете, че бащата на Джимин е педофил. 😫

𝐭𝐢𝐩𝐬Where stories live. Discover now