𝐭𝐢𝐩𝐬

six🌺

[a/n] Съжалявам, много съжалявам за голямото забавяне! Надявам се да не съм ви разочаровала много и новата глава да ви хареса.

Джимин бе захапал розовата, пластмасова сламка между горната и долната си челюст, докато очите му внимателно следяха всяко едно действие на Юнги. Как прокарва език нежно през устните си, веднага щом усети, че изсъхват или пък как на всяка една минута повдига очилата си с малкото си пръстче.

- Как е лимонадата, Чими? - Юнги попита усмихнато и повдигна ръка, поставяйки я на главата на Джимин само за да разроши косата му. - Изглеждаш замислен.

- Много си красив, хьонг. - Русокосият изрече без да мисли, ала след като думите напуснаха устата му, той се изчерви. Мин се изкикоти и му благодари, отново облизвайки устните си. - Имах предвид лимонадата! Много е красива! - Джимин замаза положението. Или поне така си мислеше. - А твоето експресо? Защо всъщност винаги си поръчваш това?

Юнги се усмихна леко, погледна чашата с кафеникава течност и вдигна поглед към Джимин, но преди това намести очилата си. С кутрето си. Русокосият се посмихна на сладкия навик на по-голямото момче. - Експресо-депресо, Чими.

Джимин погледна хьонга си притесено. - Станало ли е нещо, ЮнЮн?

Мин се изчерви леко. - Има едно момиче...което аз доста харесвам. Поканих я на среща, но изобщо не знам къде ще се проведе, какво ще правим. Дори не знам какво харесва тя! - Юнги се почеса по врата притеснено.

Джимин се засмя. - О~ Ясно, хьонг си има гадже! - усмихна се. - Много се радвам за теб, Юнги! Щом не знаеш какво харесва тя.. Искаш ли да ти помогна с това?

- Че какво разбираш от момичета, Джимин? - Юнги каза свел глава. - Нали харесваш момчета?

- Повярвай ми, хьонг, - Русокосият се подсмихна леко. - много добре знам какво харесват момичетата. Та, съгласен ли си? - Чим протегна ръка към Мин.

- Да. - Юнги пое ръката на другото момче и се усмихна мило.

***

- Моля те, хьонг! Ела с мен до аптеката. Ще стане бързо! - Джимин погледна Юнги сладко, хващайки ръката му. - Моля, моля, моля~

Мин кимна и тръгна напред, а Пак като кученце го настигна.

- Помолих да дойдеш с мен, а не без мен, хьонг! - Джимин измрънка и отново хвана голямата ръка на хьонга си. - Много харесвам ръцете ти, Юнги.

- Сваляш ли ме, Джимин? - Мин повдигна вегда и запита.

- Ще ти се, хьонг.

След това настана тишина. Единствено стъпките на двамата младежи издаваха звук между тях, а ръката на Пак все още бе захванала тази на Юнги.

Юнги погледна към по-ниското момче, което бе забило поглед в земята.

- Имаш много женски черти, Чим. Знаеш ли? - Дълбокият глас на Мин стресна по-малкият.

- Наследил съм ги от мама. Затова! - Джимин изрече притеснено, а след това затърси в задния си джоб бележката, дадена от терапевтката му. Бележка за хормоните тестостерон, които трябваше да си купи. Извади я и я стисна силно. - Хайде, побързай. Аптеката затваря скоро.

Двамата започнаха да ходят по-бързо, ала точно щом стигнаха аптеката, видяха как една жена заключва вратата.

- Мамка му, не! - Джимин изпсува под носа си тихо, ала Мин го чу.

- Нищо, Чим. Ще отидем утре. - Юнги го прегърна окуражително. - Не е чак толкова важно, нали? Дай да видя какво е?

Русокосият поклати глава. Нямаше начин да разреши на Мин да прочете бележката с точното име на хормоните и причината за приемането им.

- Дай ми я, Джимин.

Чим отново поклати глава, но след това Мин хвана малката част от листа, която стъпчеше и започна да я дърпа. - Пусни я, иначе ще я скъсаш, хьонг! Моля те!

- Дай ми шибаната бележка, майка му стара! - Юнги извика и тогава вече Пак пусна бележката, отдръпвайки се от другото момче.

Мин веднага започна да чете написаното и щом стигна до основната част, ококори очи. - Хормони? Приемаш хормони?!

- Н-не! - Джимин затрепери леко. - За братовчед ми са. Реши д-да преоткрива себе си.

- Значи той е трансексуален? - Русокосият кимна. - Та това е отвратително! - Мин направи погнусена физиономия. - Всеки трансексуален е изрод, Джимин. Пази се от такива хора. Те са грешници и ще изгният в Ада. По-грешни са и от хомосексуалните!

- Не мисля така, хьонг. Според мен не е важна обвивката, а това вътре. - Заговори тихо Джимин. - Човек трябва да бъде такъв, какъвто иска да бъде.

- Ти си знаеш, Пак. - По-големият погледна пренебрежително. - Не ми пука така или иначе.