𝐭𝐢𝐩𝐬

ten🌺

Очите на Юнги блуждаеха из снимките, поставени в рамки навсякъде по стените и шкафовете в дома на семейство Пак. Докосна нежно една от тях, усмихвайки се.

- Кое е това момиче, Джимин? - Юнги запита мило. - Доста си приличате, сестра ли ти е?

Русокосият повдигна рамене и седна на ъгловия диван в хола. Потърка ръце в бедрата си, усещайки вълна притеснение да преминава през тялото му. - Не мисля, че дойде, за да ме разпитваш за семейството ми, а за да ти помогна. Нали така?

Мин кимна и се настани до приятеля си. - А сега разказвай.

***

Джимин все така увлекателно обясвяваше на Юнги какво харесват момичетата, като по-големият си записваше всичко, което Пак казваше. Само колко изряден беше!

Говорейки си, двете момчета не чуха отключването на входната врата, а след това тропота, създаден от токовете на госпожа Пак. Ала щом тя влезе в хола, Юнги и Джимин вдигнаха погледите си към нея, като в главата на русокосият веднага се загнезди една идея. Как майка му ще каже на Мин.

- О, Джихьо! - госпожа Пак възкликна. - Довела си приятел? Гаджета ли сте?- Юнги погледна объркано. - О, Джихьо не ти ли е казала за това колко голям изрод е тя? Или по-скоро той?

Джимин усети как очите му започнаха да се изпълват със сълзи, като усети горчиво-соленият вкус на сълзи. - М-мамо.. недей, моля те. - Немощно изрече той.

- Не, нека довърши, Джимин. - Юнги каза студено. - Интересно ми е.

Госпожа Пак се засмя, намигайки на Джимин. - Не, нека той ти каже. Все пак това си е негова работа. - Повишавайки тон с изричането на той и него, майката на Джимин каза за последно и напусна стаята.

Юнги впи поглед в слабото тяло на приятеля си, очите му злобно изучавайки чертите му. - Само не ми казвай, че си гей! Това ще е епично!

Джимин поклати глава. - Не точно. Аз - пое си дълбоко дъх и преглътна напиращите сълзи. - съм трансексуален...

Юнги се ококори. - Значи това на снимките си бил ти? Така де, била! О, Господи! Почакай само цялото училище да разбере! Пак Джимин е шибан трансексуален изрод!

Джимин не успя да се сдържи и силен хлип напусна устните му. - Върви си о-от дома ми, Ю-юнги. М-оля те...

***

Джимин вървеше бавно по училищните коридори, свел глава. Раните по ръцете му все още бяха отворени и щипеха все така силно. Вече спря да ги превързва и промива. Започна единствено да ги прави по-дълбоки с надеждата всичко да приключи.

- Ей, Джихьо! - Юнги извика от едната страна на коридора. - Къде са ти вагината и гърдите, а?

Джимин поклати глава и продължи да върви, ала предишният му най-добър приятел го настигна. Бутна го на земята, като голяма усмивка се настани на лицето му.

Юнги се засили и изрита, и без това трудно дишащият, Джимин в корема. Ала вместо да чуе молби да престане, Пак единствено го помоли да продължи, надявайки се това да го довърши.

***

Хей, изрод!

Порастнаха ли ти топки най-накрая, Джихьо?

Просто умри! Ненужен си така или иначе. Или ненужна, дори не знам какво си.

Всички те мразят, дори собствената ти майка.

Толкова си гнусен, Джимин.

Заслужаваш всичко това, изрод. Такива като теб нямат място тук.

Самоубий се, изрод!

Думите се преповтаряха в съзнанието на Джимин. Той се усмихна за последно на бележката, която бе оставил на леглото си. Бележката, отправена към баща му. Единственият му приятел, единственият човек, на когото му пукаше за  Джимин.

Пред очите на Пак се появи черна завеса, пречейки му да види каквото и да е било. Този път бе натиснал твърде дълбоко.

Надяваше се сега поне останалите да бъдат щастливи, когато той най-накрая си тръгна.

край.