𝐭𝐢𝐩𝐬

eight🌺

⚠️⚠️⚠️

Джимин лежеше на леглото си, свил крехкото си телце, задушавайки се в жалките си опити да спре напиращите сълзи и хлипове. Тялото му трепереше като лист, лицето му бе червено, а съзнанието му - празно.

Той се чувстваше толкова ненужен, толкова самотен. След поредния проблем между него и майка му, баща му не издържа на поведението на жена си.

Каза й, че ще се разведат, че ще й отнеме детето. А тя? Тя единствено се усмихна, прегърна Шинсок и му благодари, че най-накрая ще го отърве от този изрод, наречен нейно дете.

Джимин впи пръсти в чаршафите на леглото си, когато усети пронизваща болка в главата. Тих писък напусна устните му, както и всички сълзи, които се опитваше да спре, си преправиха път през подпухналите му, зачервени очи.

Русокосият засили плача си, като от устата му излизаха обиди. Обиди, отправени към самия него.

- Мразя те, Джимин... - Изрече той тихо на себе си, гласът му треперейки. - Заради теб мама ме мрази... Самоубий се просто! - Заплака силно.

Джимин застана в седнало положение на леглото си. Огледа нощното си шкафче и когато забеляза малкото, сребърно ножче се усмихва. Протегна ръката си до него, порязвайки се щом го взе. Усмихна се, знаейки, че го е наострил добре.

Момчето допря ножчето върху слабата си, белязана с предишни рани, бледа кожа на ръката. Натисна го и лека по лека го движеше по цялата дължина на горния си крайник, усмихвайки се леко.

Премести ножчето и го постави на няколко други места по ръката си. Продължи да прави дълбоки разрези, като самодоволната усмивка не напускаше лицето му.

Джимин премахна ножчето от ръката си, като преди това бе вдигнал блузата си. Допря нацапаният от кръв, студен и остър предмет, забивайки го силно в кожата на корема си.

- Толкова те мразя, Пак Джимин! - Той изкрещя, правейки още разрези по кокалестото си тяло. Нараняваше се, където му скимне. По-скоро.. където види местенце, където не е направил нито една раничка.

След още няколко белега, които той остави върху бледата си кожа, Джимин се изправи и бързо отиде до банята. С малкото си останали сили взе аптечката, проми раните си и ги превърза.

Дишането му бе тежко, сълзите все така се спускаха по бузите му.

Единственото, от което имаше нужда сега бе една силна прегръдка.

И може би преглед от лекар, но не искаше да повдига това като въпрос.

// съжалявам за дъъъългото забавяне! 👉👈 айде, честит празник.
__spillstae обичам те, честит рожден ден! пожеланията си ги видя снощи! приятво изкарваня, шушу!💕👁👄👁 да се пазиш.