𝐭𝐢𝐩𝐬

two🌺

Мила мамо,

това е поредната бележка, която ти пиша. Винаги съм искал да ти кажа как се чувствам очи в очи.. но толкова ме е страх.

Страх ме е, мамо, страх ме е, че отново ще ме отвърхлиш. Че ще продължиш да ме нараняваш, да ме убиваш малко по малко.

Искам да мога да ти кажа как се чувствам, мамо, имам нужда от това. Искам да знам, че ме обичаш, че се радваш, че ме има.

Съжалявам, че те разочаровах. Че не съм дъщерята, която искаш да имаш, мамо.

Иска ми се да идваш да ми взимаш от училище, мамо. Както правеше преди. Знам, че съм голям вече, но на мен ми бе приятно.

Мамо, имам нужда от теб, от прегръдката ти. Имам нужда да ми покажеж, че ме обичаш.

Искам да видиш всички билези по тялото ми, мамо, всички дълбоки белези и синини. Да изпиташ съжаление към мен.

Звучи жалко, да. Но знам, че не бих могъл да получа дори това. Само татко ме приема такъв, какъвто съм, мамо.

В училище ме тормозят. Бият ме, обиждат ме. Веднъж ме докоснаха, мамо.

В училище видяха белезите по ръцете и краката ми. Казаха, че го правя за внимание.

Донякъде са прави, мамо. Бих искал да спечеля вниманието ти, поне така.

Помниш ли.. когато обеща, че винаги ще си до мен, мамо? Е, излъга.

Сега плача, плача, защото съм сам. Толкова съм сам, толкова ме боли, мамо. Разкъсва ме.

Искам просто да умра, мамо. Да направя разрезите твърде дълбоки този път и татко да не ме намери навреме, както повечето пъти.

Всичко ми дойде твърде много. Не мога да издържа, мамо.

Ревнувам. Ревнувам хората с усмивка, тези, които изпитват щастие и майчина обич.

Искам и аз да бъда обичан от теб, мамо. Но знам, че това няма да се случи.

Мразя се, задето не съм годен за обичта ти, мамо. Мразя се, защото ти ме мразиш, мамо.

Мразя се, защото съм аз.