Защото небето е синьо | p o e t r y

Души

Раняваш ме тежко
Кожата ми прогаряш.
Злото вече е неизбежно -
Пред тъмнината се кланяш.
И вече продал себе си и мен
Сякаш стока,
От тази възможност чувстваш се пристрастен,
Само аз ли не усещам цялата тази изгода?
Купувачът ти знае най-добре цената;
две тела остави ги бездушевни,
Защото ти на него продаде си душата
А техните мисли обикалят гневни.
Злото за теб вече е избавление,
Като жертва злостна попаднах аз;
А пък дяволът - що за забавление?
Вече погубвам себе си в зловещ екстаз.
Вярата си прокълнах,
За теб продадох непорочността си;
Не стана така, както аз твърдях -
Ти запази благочестивостта си.
И жертвите, които дадох
Пратих ги по ликът ти да се омайват.
И мъките, които продадох -
За душата ми една нека те да се разкайват.
А слабостта ми тежка,
Изгубих сякаш с лекота,
И душата ми се досеща
За онази твоя грехота.
А заслугите след тази моя скръб -
Имат ли цена?
Носиш ги тежки, а те те повалят легнал по гръб два метра във пръстта,
Вече наистина не ти трябва душа.
Пируваш с моите сълзи сякаш с вино;
С подземният ти страж -
Предполагам това намирате красиво.