Защото небето е синьо | p o e t r y

Седем въпроса

Отегчаващ, празен смут
Лети и витае между нас
Разочарованието ми уби последните ни моменти на диспут,
Всеки ден следя времето, а е минал час.
Бялото е моя цвят на траур
Примижавам - по него черни линии.
Жалко, че тези криви не казват нищо зряло
А изцедиха моя последен стон и сили.
Писах до познати и случайни
Рисувах с думи, а на листа ми пейзажи
Красиви думи, а по значение мрачни
Моите думи винаги са били неясни.
Исках адресатът ми да е във второ лице
Уви, остана ли какво повече да му кажа?
Листа бял, а на него черно петънце
Не остана какво повече да му разкажа.
Нима, че небето е синьо има вече някакво значение?
Или че тъмнея всеки път, когато си наоколо
И това да ме злепоставя, да изпадам в унижение?
Че когато погледът ти е в мен
Сърцето ми е в теб?
Чувстваш ли се така сразен?
Не, защото аз горя, а ти си лед.
Интересува ли те, че кръщавам писмените си подвизи "ти",
За да не ограничавам личността ти с име?
Че затворих хиляда и една врати,
За да не ти е студено зиме?
Какво значение има, че пиша
седми въпрос, защото знам, че четните числа не са по твоя вкус?

Продължавам да тъмнея,
А ти вече дори не си тук.
Последният ми миг е превъплъщение на смут -
Приказка, мрачен и красив уют -
Отиват ти повече от всяко име.
И че поезията ми е повод за катарзис - няма повече значение,
Защото ти бе отговорен за моите последни мигове на любов, еуфория, увлечение.

///

Това беше последната творба от този проект. Благодаря на всички за всеки един vote или мил коментар, оценявам го. Преди да си помислите нещо - не, няма да спра с качването на поезия в wattpad ( дори вече знам името на следващата стихосбирка ), макар че аудиторията му понамалява лека полека. Предпочитам да разделям стихосбирките си на жанрове и vibes, като тази не беше до толкова за любов, чувства към друг и т.н., а как тези чувства са афектирали мен по един или друг начин. Когато реша да започна нов проект с поезия тук, ще го съобщя като announcement в профила ми или глава тук.
♡♡♡♡