Стените ти във "Звездна нощ",
Чаршафите по пода.
На бюрото ти има нож,
Само за теб говоря.
И от мислите си да те изкарам аз-
Не мога.
Главата ми е Алкатраз,
Изпадам във тревога.
В тефтера ти цитати,
В главата ти - каша.
Като кон с капаци -
Очите ти игнориращи тълпата.
И защо съм толкова втрещена?
Погледът ти изумруден.
Бузите ти сякаш кръв си пила,
Животът ти - погубен.
Тениските ти бели,
Като твоите зъби.
Мислите ти черни -
Сънуваш цели филми.
Подсъзнанието ти вика,
Вика и не спира;
Да се мразиш те подтиква -
Красотата ти прикрива.
Луничките ти са като звезди,
Светят, озаряват нощното небе.
Над тях две луни се скитат,
Стават златни, когато се возиш във влак, в някое купе.
И тъжната ти красота аз обичам,
И да пиша за теб -
Да те описвам - не спирам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Защото небето е синьо | p o e t r y
PoetryПобедител в състезанието "The Glass Awards" в категория "Обожествена реалност". ~~~ Защото небето е синьо, светлее; А аз съм мрачна - тъмнея. ~~~ Ainneverland ©
