Защото небето е синьо | p o e t r y

Моноспектакъл

Докато го четях, се почувствах нападната от собственото си стихотворение, съжалявам предварително :дд

|~|

Животът ми е моноспектакъл,
Комедия, в която съм забравила репликите си.
Представлението сякаш си протакал
Слугуваш на прищевките на комфорта си.

Дните ми са комедийно тъжни,
Дори вече не е забавно.
Отминалите дни са ми мътни
Времето се ниже б-а-в-н-о.

Препънах се два пъти по пътя,
После трети за късмет.
Път от кал, цялата блестя -
Блестя и се отразявам в собствената си нелепост.

Път, отъпкан с пари и фалш,
Вървя го сам сама.
Тъмнината гъста е, тежи -
Спрях и да чувам в непрогледната тъма.

Тъжната комедия единствено съзрях,
В тъмнината яви се светлина.
Да посегнеш на живота не е грях -
Убедих се сам сама.

Но не посегнах аз на мойто тяло, не.
Комфорта ме възспря.
Мразих се, крещях -
Нищетата в мен се взря.

Подтикнах се към празнина,
Нека великите да ми се смеят.
Те обаче нощем любов правят насаме със самотата -
Преди публична изява вода пред вратите си небрежно леят.

Молят се на Бог,
А кръста им в калта.
Калта в която плувах -
Сам сама.

Живота ми е моноспектакъл,
Живея заради вас.
Никой за мене не е плакал -
Името на губещия тук е  А з.

|~|

(Бележка: смисълът му е тясно свързан със social anxiety; други взаимствани теми са представата ми за живота и как тъгата и сивото е в основата на всичко.)