Защото небето е синьо | p o e t r y

До мен

Ще съм с теб известно време,
Дано не е дълго.
Досега беше причина за моите тъга и бреме
Носехме се самотно, скръбно.

Обвиненията от моята уста -
Сипеха се като водопад.
Вярвах, че не съм изрекла нито една лъжа -
Ранявах себе си, в ума ми беше атентат.

Не желаех да споря,
Предпочитах да бягам.
Нямаше за какво повече да се боря
Скръбна нощем лягам.

Сълзите не прощават,
Проляти бяха без мярка.
(Духом) непрестанно ме обезщетяват -
Слаба съм, а бях ярка.

В зората си осъмвам -
Процъфтявам, живея, вехна.
Жива, но насън -
Мечтая, не се вълнувам, тлея.

Нощните ми мисли -
Довеждат ме до резигнация.
Обвиненията ми лични -
Пораждат у мен тъга, скръб, апатия.

Вехна бавно в мрака,
А светлината все още е далеч.
Дали отново ще бъда пак така ярка?
Всичко хубаво е утрешен ек.

Цикъла се ниже постепенно, бавно,
Часовника удари шест.
Зората ме приветства скромно -
Светлината ѝ е жест.

Светлото все още е плод на Утре,
Корен няма, ни стъбло.
Нощта у мене токсична тъне
Предвестител на опасности и зло.
▪▪▪
Ще съм с теб известно време,
Времето се проточи дълго.
Причинихме си задружно тъга и бреме -
Все още се носим самотно, скръбно.

Все още е днес,
Още няма утре.
Още няма цвят -
Ни надеждата, че слънцето ще съмне.

Обременена с мисли,
Седя и плача тихо.
Сълзите витаят зли -
Не ми простиха, не оставиха след себе си нищо живо.