Защото небето е синьо | p o e t r y

Плодовете на 21 век

Ходят празно и плачовно
Със сиви мрачни маски.
Говорят и звучат злокобно -
Никаква жажда и блян за ласки.

Нежност и любов са непонятни
За техния празен поглед.
Плодовете на 21 век -
Тънко нежно клонче, а на него лед.

Скърбят и хулят празни
Детето в тях е в клетка.
За пари и слава алчни -
Душата ми изпарява се от тази гледка.

Лягат си със непознати,
А утре те ще ме учат на любов.
Мозъкът им е мъглив от медикаменти -
Сърцето им не стене еуфорично, без зов.

Не нося розови очила,
Нося тъмни.
Но изглежда виждам повече от тези души без крила -
Отказали се, тъжни.

Не си артист,
Пишейки за нощните си преживявания,
Които после други ще четат.
Не си нежен и естет,
Ако се хвалиш, че си чел
"Мед и мляко".
Изкуството не е за вашия капацитет,
Нито с него се говори пряко.

Празни и плачовни
Лягат си все така.
Сънищата им злокобни -
Страховете им се нижат сякаш река.

Сънуват нежност и любов -
А сърцата им все така празни.
Поколението на 21 век -
Цветовете вече не са многообразни.

Бяло, сиво, черно -
Това ли е палитрата ви днес?
Тъжно е, че смятате за редно
Да внасяте с невежеството си такава мъка, тъга, стрес.