femme fatale

ii

- Кой си ти? – дъхът ѝ бе по врата му. Двамата бяха почти на еднаква височина, а добавената от токчетата ѝ ѝ помагаше да се извисява няколко сантиметра над него. Мадс настръхна.

- Мадс?

- Какво е това, по дяволите? – изруга тя, но от нея прозвуча някак елегантно, което бе странно, защото откога псувните звучаха елегантно и класно? – Стрейтън ли те изпратиха? Като жалък опит за отмъщение ли? Това трябва да е някаква евтина шега. – С всеки нов въпрос тонът ѝ се повишаваше, а гневът, който изливаше в него, Мадс вече започваше да изпитва в дъното на стомаха си. – Чувала съм, че прекарват някакъв вид заместители, но не знаех, че ще е толкова реално. – В думите ѝ се криеше горчивина, която нарязваше сричките грозно и заплашително.

Мадс се обърна към нея, лицето му разкривайки чувствителната гримаса, която дори не се опитваше да скрие.

- Какви заместители? Какво? Дори не знам за какво говориш! – Нямаше нужда да крие отчаянието в гласа си. Бианка преглътна шумно. – Кълна се не лъжа. Аз съм просто Мадс...

Бианка се хвърли насреща му, използвайки моментума от изненадата, за да го притисне силно към стената. Гърбът му се сблъска болезнено с мрамора, но не бе той този, който извика от удара.

- Какво по дяволите е това? – шептеше тя, повече на себе си, отколкото на него.

Мадс понечи да се приближи към нея, но Бианка го изпревари, стоварвайки лакътя си в гърдите му, държейки го на разстояние. Двамата се задавиха от загубата на въздух, очите й, сякаш се разшириха, устата ѝ се отваряше, сякаш за да каже нещо, но от нея не излизаше и звук. Мадс бавно и внимателно свали лакътя ѝ от себе си, прокарвайки длан по опакото на нейната, сякаш за да й докаже, че не лъже. За втори път, сякаш ослепя за кратко, после цветовете се върнаха, но гневът ѝ бе изчезнал от тялото му, сега усещаше само себе си, своето объркване и неловкост, бясното туптене на сърцето си, неутрализирайки нейното.

Бианка се дръпна от него, този път не толкова рязко, и с ръка на челото си се качи на плота на мивката. Мадс бе ударен от вълната недоверие и колебание, която тя излъчваше и без да се замисля застана срещу нея. Тя повдигна ръка пред себе си, сякаш в защита, но на него му изглеждаше повече като предупреждение. Очите им отново се срещнаха, нейните пъстри, неговите топли кафени.