femme fatale

x

- Бианка – извика Мадс. Крясъкът му прозвуча приглушено, задавено, сигурно защото ехото от изстрелите още се въртеше в ушите му. Трупът зад него не мърдаше, и когато Мадс стана от стола си, той се озова върху него. За момент живите сключиха очи, едните изплашени и широки, другите спокойни и затварящи се.

Пистолетът падна от ръката на жената, тя залитна назад, Мадс се хвърли към нея, хващайки я преди да се строполи на земята. Тялото ѝ бе отпуснато и тежко в ръцете му, силите ѝ - на предела си.

- Бианка – шептеше той. Черните ѝ воднисти очи се изцъклиха срещу неговите.

- Добре ли си? – попита тя, прочиствайки гърло. Мадс се засмя на нелепостта на думите ѝ. Тя бе тази, която изглеждаше така, сякаш умира, а се тревожеше за него. О, Господи, Мадс искаше да ѝ се разкрещи, но вместо това само плачеше.

- Да, да, спокойно – повтаряше той, поставяйки главата ѝ в скута си. Огледа раните ѝ, като първо провери голямото червено петно на корема ѝ, за да установи, че раната наистина се бе отворила. – Мамка му... Трябва да се обадя за линейка...

- Не! – спря го Бианка, слагайки здравата си ръка върху неговата. Погледът на Мадс се замъгли. – Без линейки и болници.

- Ти си луда! – отвърна той, вадейки телефона от дънките си. Бианка изстиваше по-бързо и по-бързо в прегръдките му.

- Обади се на Пол, - помоли се тя, плюейки кръв. – Пол. Само на него.

Мадс ругаеше Бог знае кой, докато намери номера на мафиота в контактите си.

- Вдигни, по дяволите – нервно шептеше той, притискайки раната на Бианка, която сякаш губеше съзнание.

- Ало?

- Пол, мамка му, какво правиш човече, вдигай си телефона по-бързо! – Мадс не знаеше какво говори и какво трябва да прави. Беа стискаше леко лакътя му, сякаш за да му даде кураж, въпреки че тя бе тази, която лежеше в локва от кръв.

- Какво?

- Ела при Бианка, веднага!

-

Мадс се събуди рязко от неспокойния си сън, скачайки на крака. През стреснатия му поглед се изясниха Шарлот и Скарлет Бюшел, жените, които бе срещнал в офиса. По-младата от тях вдигна ръце във въздуха, сякаш за да му каже „спокойно". Мадс забеляза кошницата с плодове и сладки, която бе оставила шумно на масата, събуждайки го.