femme fatale

iii

Бианка го гледаше с полуотворена уста. Пол Бюшел изглеждаше така сякаш се опитва да подреди ситуацията в главата си, докато пресметливо го зяпа. Мадс искаше да се скрие и изчезне, но когато Бианка прочисти гърло и сложи ръце на кръста си, сякаш подготвяйки се да го нахока, нещо в него се пречупи, подготвяйки се да се врътне на петите си и да си тръгне преди някой да го застреля. Жената в ярко белия костюм имаше друг план.

- Какво правиш тук? – спокойно попита тя, повдигайки вежда.

- Всъщност дойдох да те видя – отвърна той, почесвайки се зад врата. Мадс не искаше да показва, че изпита гордост, когато не заекна.

- Познавате ли се? – подхвърли Пол, пускайки най-сетне Бианка от хватката си.

- О, господи! – възкликна адвокатът. Лицето ѝ се изкриви в престорена усмивка. – Съжалявам, забравих за това. – Мадс отвори уста, за да каже нещо, но лъжата ѝ най-сетне се регистрира в ума му. - Ако тръгнем сега може да пристигнем навреме.

- Да, да така е – съгласи се той, кимайки с глава.

Преди Бюшел да могат да зададат някой въпрос в повече, Бианка бе хванала Мадс под ръка, дърпайки го към асансьора. Вратите се затваряха пред лицата им, когато това на Пол Бюшел се появи с израз на пълна досада, пара излизаща от ушите му.

Останали насаме, жената изпусна въздишка. Мадс я наблюдаваше мълчаливо, в очите му се разчиташе възхищение. Белият цвят на костюма ѝ, караше целунатата ѝ от слънце, кожа да блести, а червената риза предизвикваше у момчето не толкова прилични помисли. Ръката ѝ се загуби в кожената ѝ чанта, изкарвайки дълга цигара и сребърна запалка с гравираните ѝ инициали.

- Ъ? – изпусна Мадс, сочейки с пръст големият квадратен надпис със задраскана цигара.

Бианка бе на ръба да му се разкрещи, ала външният ѝ вид не издаваше яда ѝ. Нарочно захапа цигарата и я запали, втренчена в него и невинните му кучешки очи. Дръпвайки от тютюна, затвори очи в опит да уравновеси дишането си и невротичното туптене на сърцето си. Облегната на стената на асансьора проговори:

- Не мога да разбера дали си глупав или невероятно глупав – в тонът ѝ се забелязваше нотка на присмех, но зъбатата ѝ усмивка издаваше, че въпросът бе по-скоро, за да разведри настроението, отколкото да го обиди. Въпреки това, Мадс се почувства още по-зле, заради постъпката си. – Какво правиш тук, Мадс?