viii

22 2 1
                                    

Мадс бе събуден от вибрацията на телефона си. Огледа се сънено за устройството, намирайки го на нощното шкафче до спящата Бианка. Внимателно се протегна в опит да не я събуди и го взе, за да види непознат номер на екрана. Стана все така бавно и всевъзможно тихо, за да не обезпокои свилата се жена на леглото и излезе от стаята.

- Ало? – прозя се той. През френския прозорец до витото стълбище видя, че мрачната завеса на нощта се бе спуснала над Лондон.

- Какво откри? – безцеремонно започна Пол Бюшел. Мадс трябваше да запише номера му.

- Нищо – вдигна рамене той, въпреки че знаеше, че мафиотът не можеше да го види. От другата страна на линията нямаше реакция освен мълчание. – Нищо не ми е казала, но е добре...

- Добре? И как провери това, с патката си ли? – с насмешка крещеше Пол. Мадс се намръщи, наистина искаше да се върне в леглото.

- Всъщност да – арогантно отвърна студентът. Пол се изсмя в слушалката.

- Поне я забавляваш.

- Ще ти се обадя, когато разбера нещо. – с безразличие каза Мадс и му затвори.

Очите му се разшириха, осъзнавайки какво бе направил. Току що бе затворил на Пол Бюшел. Наистина искаше да умре, ъгх.

Бианка спеше спокойно под пухестите завивки, облечена в красива нощница, косата ѝ – безреден ореол по възглавницата. Мадс се чудеше кой би искал да я нарани, изглеждаше толкова миролюбива в унеса на съня. Но после си спомни коя бе тя и какво правеше, не трябваше да се изненадва, че имаше врагове. Сгуши се зад нея, прегръщайки я силно. Утре щеше да разбере кой бе врагът ѝ на всяка цена.

-

Когато Мадс се събуди, Бианка я нямаше. Въпреки приятното усещане на спокойствие в дъното на корема му, което определено не бе негово, се паникьоса при липсата ѝ. Навлече се с чистата бяла тениска и случайния сив анцуг, които му бе намерила снощи и бързо слезе на долния етаж. Намери я в кухнята, седнала на островния плот, отпивайки от сутрешното си кафе, поглед забит в телефона ѝ. Отдъхна си тихо.

- Тук съм – провикна се тя без да отделя очи от смартфона си. – Има кафе.

Мадс се усмихна някак естествено и щастливо.

Приближи се до нея, заставайки между коленете ѝ, за да постави ръце на облечените ѝ в дънки бедра. Споделиха нежна целувка с вкус на кафе с мляко.

femme fataleWhere stories live. Discover now