femme fatale

iv

Ала, така и не се видяха. Мадс имаше надежда първата седмица. Накрая на втората - надеждата изчезна.

Мадс бе еуфоричен след срещата им, очите му светеха, ръцете му трепереха от вълнението, а гласът му бе екзалтиран, чувстваше се лек. Колкото и да го разпитваха приятелите му, той отказваше да им даде обяснение за нехарактерното си щастие. Бе дал обещание на Бианка да не казва на никого за тях и смяташе да го спази.

Радостта му бе краткотрайна, когато осъзна, че отново не бе питал за номера ѝ. Бе му казала да не я посещава отново в офиса на Бюшел, което означаваше, че трябваше да чака тя да го потърси. Но тя, не го направи.

Мадс вече не се чувстваше виновен, когато удряше краката или ръцете си във фитнес уредите достатъчно силно, че да остави синина, харесваше му да се ядосва, защото и тя го изпитваше, искаше да си мисли, че причината бе тя, въпреки че в реалността се гневеше на професорите си. После изникваше въпроса къде бе тя? Къде, по-скоро, какво се случва с нея? Защо не я усещаше? Защо не чувстваше нищо изобщо?

Първите дни умът му щурееше, измисляйки всевъзможни сюжети, заради които Бианка не му звъннеше или не го търсеше. Проверяваше новините и клюкарските сайтове, молейки се да не види името ѝ там, но всичко бе статично, което го успокояваше, но неизвестността бе по-неприятна от възможността името ѝ да присъства в криминалните рубрики.

Професорът по микробиология разпусна групата, карайки Мадс да се облегне в седалката си с доволна въздишка. Това бе последната му лекция за деня, което означаваше само едно – храна и сън, въпреки че това бяха две неща, те се брояха за едно, когато и двете се извършваха в леглото. Напускайки третата сграда на университета, студентът вдиша от влажния въздух, а издишайки дъхът му образува малък бял облак. Сгуши се в якето си и опита да спре събуждането си на студа, за да успее да заспи веднага щом се прибере. Животът му отново се бе редуцирал до това да посещава лекциите си, да спи, докато алармата му не го събуди след половин час, за да учи, а след това да тренира и отново да спи. Бианка Сила го бе запознала с цветовете само за да изчезне и да върне света му в безцветната гама.

- Мадс! Чакай!

Момчето се обърна, разпознавайки задъхания глас на една от състудентките си. Шели, или нещо такова, имаше голяма зъбата усмивка на лицето си, а в ръцете си държеше дебелите учебници по биология.