femme fatale

vi

Бе минал месец, а Мадс не бе чул нищо от Бианка Сила. Бе му писнало от непостоянното ѝ желание да го вижда, отказа се от това да я приема с широко отворени ръце всеки път щом се появи в живота му. Затова бе решил да се върне към нормалното си ежедневие без мафиоти, безопасния и понякога хубав студентски живот.

Няколко дни след последната им „среща" Мадс бе решил да посети родителите си. Старото му легло и гозбите на майка му му липсваха. След три дни прекарани в това да играе видео игри с по-малкия си брат и да плаче нощем във възглавницата си, реши че депресията му може да придобие по-забавен вид и посети местните клубове със старите си приятели. Неоновите светлини и скъпото уиски с енергийни напитки му се отразиха толкова зле, колкото и самосъжалението, в което лежеше със зачервен очи и сополив нос.

Понякога сутрин, когато бе забравил да изключи ранните си аларми и се събуждаше въпреки опитите да се върне в топлотата на съня си, можеше да усети приглушеното присъствие, което вече му бе чуждо. Мислеше си, че това бе времето, в което хапчетата, които Бианка пиеше губеха влиянието си, времето, в което му позволяваше да е до нея. Мадс започна да става по-рано, да усеща вкусва са студено лате в устата си, мускулите му започваха да болят от това, което той оприличаваше на йога, топла вода обливаше разсъненото му тяло, а после отново пиеше кафе и ... изчезваше.

Само това споделяше с него. Сутрините със сладко кафе и приятната болка от разтягането на мускулите му.

Мадс бе на рождения ден на Кристина. Тя се бе сдобрила с гаджето си, държаха се за ръце, прегръщаха се и се целуваха гнусно и досадно. Единственото, което Мадс и приятелите му можеха да направят бе да се цупят и издават грозни звуци при вида им, което сякаш ги караше да се натискат още по-упорито. Мадс усещаше как старата песен на депресията забива и се пуска на rewind всеки път щом зърне двойката.

Бясна техно песен кънтеше силно от тонколоните, високи, колкото него в клуба, който Кристина настояваше, че на всяка цена трябва да посетят. Мадс танцуваше безгрижно, докато пиеше текила умерено, защото както обикновено трябваше да е отговорният приятел, който достатъчно трезво да даде адрес на uber. Това не му пречеше да се забавлява и да крещи грешно думите на хип-хоп песните, които пускаха. Нощта му вървеше прекрасно по план, и докато танцуваше някакво подобие на shimmy, а светлините сменяха цветовете си епилиптично бързо, Диего реши да проговори с досадната си голяма уста: