femme fatale

vii

- Бианка не е на себе си тези дни, този месец – гласът на гангстера бе умерен, строг и студен. Мадс не знаеше какво да прави с тази информация. Той също не бе на себе си този месец. – Тя ми трябва, а това нейно необяснимо поведение и отношение или по-скоро липса на отношение към работата ѝ, не ми харесва. Не мога да разчитам на нея.

Гангстерът изтърси цигарата си в пепелника на колата и обърна тъмния си поглед към Мадс.

- Защо ми споделяте това? – попита той, усещайки че Пол очакваше да му зададе въпрос.

- Защото ти си решението на проблема ми.

- Проблемът Ви?

- Бианка.

- И какво мога да направя аз за Бианка Сила, което Вие не можете? – саркастично повиши тон Мадс.

- Виж, Мадс – започна Пол, свъсвайки вежди, цигара между устните му. – Не знам от къде се взе, но знам едно, и това е че само ти можеш да я разбереш. Разбереш, изкопчиш информация, секс, наречи го както искаш, но искам да научиш кой е този, който я... притеснява. – последното бе казано със стиснати зъби, мафиотът започваше да се ядосва, а Мадс мълчеше, съсредоточил се в думите му. – Ето.

Пол му подхвърли визитната си картичка, на чийто гръб бе написан адрес.

- Какво е това? – объркано попита студентът. Главата му се въртеше от напиращо главоболие.

- Утре ще отидеш на адреса – спокойно рече Пол, но прозвуча повече като заповед, отколкото като молба. Може би, защото не използва думата „моля". – Там я отпратих. Говори с нея, обади ми се. – уморено се разпореждаше той, сякаш бе нормален професионален разговор, а не конспирация срещу негов служител. В ръцете на Мадс падна ключ, който Пол немного внимателно насочи към него. - Това е всичко.

- Не мога ли да позвъня на вратата, да отключа ще е прекалено... - мърмореше момчето.

- Искаш ли да живееш, мамка му?! – избухна Пол Бюшел, карайки Мадс да замълчи. Очите му се разшириха, бе забравил с кого разговоря. Студентът кимна с уплаха. – Тогава си затваряй шибаната уста и прави това, което ти казвам. – изсъска мафиотът отново придобил хладнокръвното си изражение, сякаш изсечено от скала. – Слизай.

Мадс направи точно това, определено не желаеше да прекара повече време от необходимото с Бюшел, който се оказа по-маниакален от предполагаемото. Гумите на колата оставиха черни отпечатъци след себе си, отпрашвайки напред. Студентът се втренчи в малкия стоманен ключ в ръката си. Странен металически вкус се стече по езика му, като предусещане за предстоящия ден.