femme fatale

v

Мадс с усилие отвори вратите на първа университетска сграда с картата-ключ, докато държеше Бианка. Целта му бе да стигне до операционната, където да се справи с раната ѝ, но да остане незабелязан, което се оказа прекалено сложно със задаващата се охрана.

При вида им мъжът на средна възраст се затича срещу тях.

- Какво се е случило? – крещеше той с големите си месести устни.

Мадс пъшкаше и охкаше от усилие да не я изпусне, което явно бе знак за охраната да му направи път, отваряйки вратата на кабинета, който момчето сочеше.

- Откъде се взе? Какво става? – продължаваше той. - Трябва да извикаме полицията!

Мадс постави внимателно безжизненото тяло на Бианка на операционната маса и започна да търси спирт и превръзки. Сложи стегнатите латексови ръкавици и нервно със сигурни ръце започна да работи по раната.

- Чуваш ли ме, момче?

- Господи, не сега! – избухна Мадс. - И без никаква полиция.

- Но...

Мадс сряза ризата ѝ набързо и изхвърли старата марля от корема ѝ. Сърцето му препускаше, докато дезинфекцираше раната, притискайки я, за да спре допълнителното кървене. Охраната стоеше отстрани, наблюдавайки, докато Мадс безмълвно стърчеше над Бианка. Студентът можеше да чуе тихите молитви на възрастния мъж, който прехвърляше каскета си от едната ръка в другата нервно. Мадс, сякаш правеше всичко на автопилот. Когато прокара първия шев по раната, Бианка простена, събуждайки се.

- Хей, хей – с пресипнал глас започна Мадс, когато очите ѝ започнаха да шарят в различни посоки. – Спокойно, Беа, ей, спокойно – успокояваше я той, придържайки я към масата с ръка. Лицето ѝ, сиво и безкръвно, бе сякаш разрязано от шока.

- Какво става? Какво? – неориентирано питаше тя прегракнало. Мадс ѝ шептеше празни приказки, за да я разсее от болката.

- Издръж още малко, почти приключих – добави той с трепереща усмивка, карайки я да се фокусира върху него, а после върху топлата му ръка на кървавия ѝ корем и кукичката с конеца, стърчащ от плътта ѝ. Тя изпъшка и кимна, скривайки очите си с лакът.

Мадс си пое накъсано въздух, това наистина се случваше.

Бианка не издаде дори звук, докато той я шиеше, убеждавайки го, че това не бе първия път, в който бе ранявана. Понякога ръката ѝ се свиваше около черното ѝ сако, или свиваше крак, но болката ѝ бе позната. Когато завърши с раната ѝ и постави нова превръзка, Бианка нетърпеливо се изправи, вдишвайки шумно.