A world of chaos/ Свят на хаоса

9

Не мога! Няма да я пусна! Поне не така! Тръгнах да бягам след нея и я хванах за ръката, преди да влезе вътре. Тя се обърна и аз бързо я хванах през кръста и я придърпат към себе си. Прегърнах я и зарових глава и меката и коса, която нежно се спускаше по рамената 'и. Виждах, че тя бе объркана от действията ми и не знаеше как да реагира.

Jimin: Моля те, не си тръгвай! Недей!

Усещах дъха и да се разбива в гърдите ми. След няколко секунди усетих нежните и ръце да ме обгръщат. И чух вълшебния и глас да казва:

Siyeon: Добре, няма да си тръгна.

Леко надигнах глава и я погледнах в ярките и изпълнени с доброта очи.

Jimin: Обещай ми!- казах аз с лека надеждата в гласа.

Siyeon: Аз..обещавам.- тя бе много притеснена от това, което я помолих и с основание. Знам, че не е редно да изпитвам каквито и да е чувства към нея, но не мога да възпра това, което изпитвам. И не мисля и да го правя.

Jimin: Моля те, излес на среща с мен!-виждах надигащото се колебание в очите и.-Моля те!

Siyeon: Добре.- нелепата ми усмивка отново се показа на сияйното ми лице.

Jimin: Ще мина да те взема в 18.30 става ли?

Siyeon: Да, но ако баща ми или някой друг разбере ще стане лошо.

Jimin: Просто кажи на баща си, че ще останеш в къщата на някое от момичетата. И после ще ми кажеш при коя ще останеш, за да те взема от там.

Siyeon: Добре, ам..аз трябва да тръгвам.

Jimin: Добре, пази се.- тя кимна и влезе навътре в къщата. Отиде при останете момичета на вратата и след сбогуването ни си тръгнаха.

*Г.Т. на Siyeon*

Защо?Защо за бога приех да изляза с черен,да изляза с...Jimin? Това не е редно дори повече от нередно.
Но Jimin не може да е влюбе. Нали? А най-лошото е, че не мога да споделя с никого. Така желая да получа от някоя от тях съвет.  Те биха ми помогни. Явно ще трябва да се справя сама. Но защо да крия от тях, те не биха ме предали. Толкова въпроси се блъскаха в главата ми. И явно това правеше впечатление на момичетата в колата.

Jiu: Siy добре ли си? Много си мълчалива, а и изглеждаш замислена.

Siyeon: Не знам.

Gahyeon: Как така не знаеш?

Yoohyeon: Да не се е случило нещо?- усетих как Dami слага ръката си на рамото ми.