A world of chaos/ Свят на хаоса

12

С момчетата разчистихме бара, и погребахме приятелите си. С Fan най-близък беше Taehyung, личеше му, че му е тежко, но гледаше да не го показва. Но аз го познавам много добре и знам, че му е трудно. Отидох до него и сложих ръка на рамото му.

Jimin: Ще си отмъстим на този, който го е сторил! Обещавам ти Taehyung!

Taehyung: Jimin искам аз да убия, нищожеството, което уби Fan!

Jimin: Добре.- след това отново се качихме в колите и се прибпахме с момчетата в имението.

Като влязохме видях Siyeon да спи на дивана, а лицето и да бе леко огряно от лунните лъчи навлизащи през прозореца. Момчетата се качиха в стаите си. Аз отидох леко до Siy и я гледах как сладко спи. Взех я на ръце и я занесох в стаята си. Служих я на леглото си и легнах от другата и страна, като я прегърнах през кръста, а след секунди съм заспал.

*Г.Т. на Siyeon *

Събудих се от слънчевите лъчи огряли лицето ми, но нещо не беше наред. Беше ми най-трудно да дишам. Погледнах към кръста си и видях ръка. Уплаших се и леко извъртях глава към човека, който ме прегръща. След като видях, че това е Jimin малко се успокоих, но се огледах и видях, че не съм там където заспах. Дали той ме бе довел тук? Не знам, но ми омръзна да съм страхливка. Събрах смелост и се обърнах с лице към него, а той сви хватката си около кръста ми, като ме приближи още към себе си.  Малко трудно дишах, но той само отвори очите си и с другата си ръка хвана брадичката ми.

Jimin: Добро утро красавице.

Siyeon: Jimin...може ли...малко да...отпуснеш хватката!- казах аз леко накъсано поради недостига на въздух. Той изпълни молбата ми.

Jimin: Извинявай понякога не си знам силата. Не исках да те нараня.

Siyeon: Знам.- всъщност не бях много сигурна, но исках да му вярвам. Той стана от леглото и чак тогава забелязах, че е без тениска. Бързо закрих очите си с ръка и усетих как започвам да се изчервявам.

*Г.Т. на Jimin*

Видях как Siyeon си закри очите и се засмях леко. Отидох до нея и седнах, тя също беше в седнало подоложение. Сложих си ръката на рамото 'и и се доближих до ухото 'и казвайки 'и:

Jimin: Защо криеш тези сияйни очи от мен. Не ги крий, искам да ги виждам и те да ме гледат.- Тя се изчерви още, и аз отново се подсмихнах. Хванах едната и ръка, а тя направи, така че да си закрие очите с другата си ръка. Доближих хванатата и ръка до много добре оформените ми плочки. Тя само ме докосна с върха на пръстите си и издърпа ръката си, но аз я държах здраво.- Спокойно не хапя Siy. - Бях много изненадан от действията и. Тя откри очите си и каза: