Лъч надежда

8:33

Киара и Александър се запътиха към закусвалнята. За щастие тя бе отворена и двамата влязоха без проблем. Вътре нямаше никого - все пак беше рано сутрин, и двамата се настаниха на една от крайните маси.
Руса жена с ярко червено червило се запъти към тях с тефтерче в ръка.
- А добро ви утро! Много сте ранобудни!
- Здравей, лельо Сияна. Имаме малко работа, затова така.
- Интересно, интересно. Ами, спорна работа тогава! Какво ще желаете? Само да кажа, че кифличките още не са дошли. Имаме сандвичи обаче, и напитки колкото щеш!
- Два сандвича и две кафета. - Киара не попита Александър, но тъй като нямаше нищо друго в закусвалнята предположи, че няма да има нищо против.
- Добре, милички. Ей сега идвам. - с тези думи жената се отдалечи и влезе в кухнята.
Телевизорчето в закусвалнята бе пуснато и от него звучеше ретро музика.
Александър не спираше да си поглежда телефона.
- Обаждане ли чакаш? - попита Киара.
- Нещо такова. - отвърна той, отбягвайки погледа й.
- Трябва да поговорим. Какъв беше онзи пистолет? И защо го държеше с такава готовност?
Момчето въздъхна. Всъщност оставаха броени часове до разкритието, тъй че нямаше какво да губи...
- Киара. Скоро всичко ще излезе наяве. Истината е, че от една година аз и един приятел подготвяме книга. Но не каква да е, а книга пълна с истории, ужасни истории, и документи, които ще изобличат баща ми не само пред жителите на града, но пред цялата държава. Най-сетне ще си получи заслуженото.
Киара не вярваше на ушите си. Това бе... гениално. Опасно... но гениално.
- Мислех, че баща ти е гъст с полицията тук.
- Да. Затова книгата ще се издаде в София. Еделвайс, човекът, който ми помогна, е говорил с журналисти и за самото й издаване ще има извънреден репортаж.

***
Дана чакаше. Часът бе 8:33. Още малко.
- Дана! Ела в кухнята! Бързо! - извика майка й изненадващо.
Това я стресна. Майка й никога не викаше така.
Когато влезе в стаята, не можеше да повярва. Александър и баща му бяха по Нова. И още някакво момче, което тя не познаваше. Майка й увеличи звука.
"... от една година. Време беше истината да излезе наяве. Когато Александър се свърза с мен, не предполагах..."
Дана не дочака края на изречението. Грабна якето си и излетя навън.
- Надежда! Къде хукна?! - извика майка й подир нея, но бе твърде късно. Момичето вече слизаше надолу по стълбите с бърза крачка.