Лъч надежда

Пътят е дълъг с причина

Киара успя да се вмъкне в къщата незабелязано заедно с Александър. Молеше се някой да не реши да не нахлуе в стаята й до сутринта, защото щеше да стане неловко. Тя беше на деветнайсет, тоест можеше да води момчета, но ако баща й видеше синът на най-големия си враг, нямаше да го понесе добре.

Александър седна на леглото й извади телефона си. Написа бързо съобщение, което Киара не успя да види, и го прибра.
- Съжалявам. Не бях на себе си. - изведнъж каза той.
- Знам. Аз също не знам с кой акъл реших да нахлуя у вас посред нощ.
- Защо всъщност го направи?
- Исках да намеря документи, които ще са доказателство, че баща ти е измамник и престъпник.
-Баща ти ли те накара? - попита Александър.
- Не. Той никога не би го направил. Аз... оглавявам движението, за което споменах. Срещу баща ти.
Александър не изглеждаше изненадан.
- Колко хора са част от това движение?
- Много. Имаме тайна група във фейсбук, която привидно е за един сериал, но вътре организираме срещите и изпращаме файлове един на друг.
- Ясно. - Това бе всичко, което каза. - Уморен съм, къде може да легна?
В стаята имаше легло и малко диванче.
- На леглото, аз няма да спя.
- Да не ме убиеш в съня ми. - каза Александър. И двамата се засмяха.
- Да ти кажа, след последните събития не ти, а аз трябва да се притеснявам.
Той легна, а Киара излезе на терасата да изпуши една цигара. Трябваше да го събуди в пет, един час преди баща й да стане, и да го изведе по същия начин, по който влязоха. Реши все пак да пише на Дана. Не знаеше как да й каже, че възлюбеният й се е опитал да я убие, затова просто написа "Става ли да се видим утре? Пиши ми веднага, щом се събудиш." И реши да добави за по-сигурно "Александър е при мен."
Изпуши цигарата си и влезе вътре. Александър наистина спеше и тя седна на дивана и започна да ръчка из Youtube. Ако оставеше телефона, щеше да задреме, а това не биваше да се случва.

■ ■ ■

Киара явно бе задрямала, защото се събуди от непозната мелодия. Беше силна и тя чу стъпки пред стаята си.
- Киара. Може ли да намалиш?
Майка й. Киара се огледа и видя как Александър сънено се опитваше да спре алармата си. Паникьоса се. Скочи и грабна телефона от ръцете му и го изключи.
- Готово.
- Защо си будна толкова рано? Може ли да вляза?
- Не! Тоест, не съм облечена. Ще си взема душ.
- Добре, но не пускай повече силна музика, защото брат ти още спи.
- Няма, обещавам.
Майка й се отдалечи и Киара започна да удря Александър с възглавницата.
- Защо. Си. Включил. Аларма. Колко. Изобщо. Е. Часът.
- Ееей, стига, стига. Шест сутринта е. Да не мислиш, че ще разчитам на теб да ме събудиш?
- Това беше планът.
- Но ти беше заспала.
Това беше достатъчно добър аргумент и Киара го остави намира. Погледна телефона си и видя поне четири съобщения от Дана отпреди десет минути.
- "Какво?!
Може да дойдете в нас, след девет, тогава ще съм сама
Е не напълно сама, защото Софи ще дойде
Адресът е блок 15, вх. Г, етаж 4, отляво."

Киара остави телефона.
- Така, майка ми е будна, така че няма начин да излезем през входната врата. Единственият вариант е да скочим от терасата.
Александър я погледна и повдигна едната си вежда.
- Не е високо, долу няма бодливи храсти или нещо такова. Правила съм го и преди, спокойно. - отговори Киара.
- И къде точно ще отидем? - попита той.
- Ами... в девет сме в Дана, до тогава има три часа, така че предлагам да закусим някъде.
- Дана?
- Снощи й писах.
Александър кимна. Киара взе раницата си, отиде на терасата, прехвърли единия си крак, после другия и скочи. Наистина не беше високо, затова Александър я последва.
След като вече бяха долу, внимателно се измъкнаха отзад и излязоха на пътя.
- Какво ще кажеш за закусвалнята на леля Сияна?
- Никога не съм ходил.
- За всичко си има първи път. - каза тя и тръгна нанякъде. Александър мълчаливо я последва, но в ума си държеше мисълта, че ще види Дана. И най-после ще получи възмездие. Той погледна телефона си. Имаше едно непрочетено съобщение от някой на име Еделвайс.
- "Готово е."