Беше дъждовен ден, но въпреки това лъчи светлина се прокрадваха между облаците и огряваха малкото градче. Дана бе тръгнала на една от ежедневните си разходки из Враца, като реши да се спре само пред единствената книжарница в града, а именно - "Кълвача".Тя нямаше пари естествено, но любовта й към книгите беше по-силна от всичко останало и я теглеше натам.
Спря на милиметър от витрината и започна да разглежда. Хареса си поне десетина книги, но с въздишка се огледа наоколо и си припомни, че няма как да бъдат нейни в близкото бъдеще.
"Някой ден.", помисли си Дана. "Някой ден всичко това ще бъде мое."
Тя понечи да се обърне и да си тръгне, при което се сблъска с младо момче, горе-долу на нейната възраст, забило нос в телефона си.
- Опа. - каза отвяло то и дори не я погледна.
-Боже. - изсумтя Дана.
"Не им ли омръзва. Поне да четеше книга или нещо.." разсъждаваше наум тя.
В същия момент настъпи нещо и се наведе да го вземе. Беше смачкан лист хартия. Дана помисли, че е на това момче, но когато се обърна да го потърси, за да му го даде, той се беше изгубил в тълпата.
Любопитството й надделя и тя разтвори хартийката.
"Улица Авлига. Довечера. 22ч."
"Това е само на една пресечка от нас.", помисли си Дана. "Какво би правил той там в 22ч.?Не знае ли, че това е опасна улица, на която се събират предимно хора със съмнителна репутация?"
Дана прибра хартийката в джоба на старото си синьо яке и побърза към вкъщи. Планираше да разбере какво точно ще се случи довечера в 22ч. толкова близо до дома й.
YOU ARE READING
Лъч надежда
Non-FictionДана намира бележка, на която пише "Улица Авлига. Довечера. 22ч." Любопитството й за първи път я кара да стане свидетел на нещо, което преобръща целият й свят. Каква е цената на спасението? Докъде сме готови да стигнем, за да се почувстваме свободни...
