Лъч надежда

Пропусната възможност

По едно време телефонът на Дана започна да вибрира. Софи се обаждаше.
-Дана, трябва да поговорим.
-Знам. Тоест, и аз имам да ти казвам нещо. - момичето нямаше търпение да й каже за бележката и за срещата довечера.
-Става въпрос за Драго. Не ми дава да говоря с никого и да излизам просто, защото Евгени звънна вчера, за да ме пита как съм. ТА АЗ ПОЗНАВАМ ЕВГЕНИ ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА!! И ТОЙ СИ ИМА ПРИЯТЕЛКА! Защо по дяволите ще ме ревнува от него?! В момента излезе навън за малко и ме заключи, но забрави да вземе телефона.
-Ох. Казах ти да не се местиш при Драго. Защо не се обади на вашите?
- Ако им кажа, ще ме върнат обратно на село, а няма шанс да се върна там.
Дана се замисли за секунда.
-Знаеш ли, идвам.
-Не. Ще стане по-зле.
-А какво? Да чакам да те пребие ли? Идвам.
Преди Софи да успее да каже каквото и да било, Дана затвори телефона. Погледна часа - беше 18:30.
В този момент чу как някой натисна бравата на входната врата. След две секунди се звънна.
"Мама има ключ", помисли си Дана.
Замисли се какво да направи. Нямаха шпионка, за да погледне. Прецени ситуацията. Не че беше параноичка или нещо, но бе чела прекалено много книги на Агата Кристи и не вярваше на никого.
Добре, ако беше крадец, Дана бе метър и петдесет и пет - сравнително дребна. Нямаше да се справи дори и с един.
Звънецът позвъни отново.
-Дана, аз съм.Отвори, забравих си ключа.
Не бе усетила кога е задържала дъха си, но като чу гласа на майка си, изведнъж слезе на Земята.
-Защо се забави толкова? -попита Лариса. Майката на Дана бе с дълга, чисто черна коса и зелени очи, беше доста висока, за разлика от дъщеря си и имаше слабо телосложение.
-Софи ми се обади. Има проблеми с Драго. Ще ида при нея.
-Знаеш, че не харесвам Драго. Нямаш работа там. - отсече Лариса и тръгна към кухнята да остави покупките.
-Но мамо! Тя ми каза, че я е заключил и не й дава да излиза, нито пък да говори с когото и да било.
-И ти си помисли, че като отидеш, нещо ще се промени ли?Най-много да пострадаш. По-добре се обади на родителите й.
-Тя не иска да се връща на село, а точно това ще стане, ако разберат.
-И предпочиташ да е затворена с него без връзка със света, отколкото да е в безопасност?
Дана се замисли. Майка й беше права.
Отиде за телефона си и набра Силвия - майката на Софи. Тя не вдигна веднага и тъкмо, когато Дана понечи да затвори, се чу писклив женски глас.
-Ало, кой се обажда?
-Ало, здравей лельо Силвия, Дана е. Става въпрос за Софи.
-Софи ли?Какво е направила София?Боже, да не е пострадала??
-Не, не. Тоест, не знам. Нали знаеш Драго, той е с малко избухлив характер, та преди малко говорих с нея и тя ми каза, че я е заключил в тях и..
Силвия ахна.
-ДАНА! Благодаря ти, че ми каза. Дай ми адреса на този нехранимайко и с баща й отиваме веднага.
-Ъм, блок 12 е, на 3тия етаж, срещу асансьора.
-Добре, благодаря ти, миличка.
Преди Дана да успее да каже каквото и да било, Силвия затвори.
-Е, сега Софи няма да ми проговори никога.
-По-добре така отколкото да остане при него.
-Но тя го обича.
-Хората, които обичаме, невинаги са подходящи за нас.
Дана се замисли за баща й и как ги е напуснал, когато тя е била само на три. Не си го спомняше, а и майка й не обичаше да говори за това, но по снимките, които беше разглеждала, тя много приличаше на него. Изведнъж се почувства странно. Възможно ли е да ти липсва някого, когото не помниш? Дана не знаеше отговорът на този въпрос, но знаеше, че я боли. И то много.