24. Затишие

1K 33 19
                                    

Тае ме закара до работа. Преди да сляза го целунах по бузата за довиждане и се уговорихме да ме вземе довечера в 20 часа. Преди да вляза в магазина, забелязах, че Су Хьон гледаше през витрината. Усмихна ми се, а аз само му кимнах и влязох в сградата. Поздравих госпожа Ким и влязох в стаичката зад касата за да се преоблека. Докато събличах тениската си, усещах сякаш някой ме наблюдаваше. Погледнах към вратата.. беше съвсем леко притворена, но не видях никой.

Тъкмо отварях вратата , вече преоблякла се, когато пред мен изникна Су Хьон.

- Хей~! Стресна ме!- Казах бързо. От къде излезе?

- Оу.. Извинявай.. Тъкмо идвах към теб за да те питам дали направи вчерашния отчет. Не го намерих и затова..

- Да, направих го и го прибрах в папката при всички други. Би трябвало да е най- отгоре, как не си го видял?

- Ох, не знам. Уж потърсих навсякъде, но нещо съм отвеян.- Каза той, кимна ми и отиде зад касата. Аз пристъпвах бавно зад него. Наведе се и започна да търси папката, но доколкото виждах не я намираше.

- Остави на мен.- Казах и клекнах до него. Огледах рафтовете под касата и я намерих, но не там където я оставих вчера. Както и да е. - Ето я, заповядай.

Казах, усмихнах се леко и му я подадох. Сигурно се чудите защо се държа така със него.. Работим заедно, а и майка му ми е шефка и работи с нас. Не ми е правил проблеми от както се върна на работа, така че реших просто да се държа с него формално, вместо да го избягвам.

Той ми се усмихна и взе папката. След това отидох при г-жа Ким за да и помогна със зареждането на продуктите....

Гледна точка на Джимин

Седях на стола до болничното легло и се опитвах да не заспя. Будувах почти цяла нощ, а сега чаках Рю да се събуди. Реших да се поразтъпча и станах. Мислех да взема нещо за ядене. Поне това можех да направя за нея. Чувствах се виновен за това, което и се случи и се надявам да се оправи бързо. Излязох от стаята и се запътих към входа на болницата. Докато вървях се сетих, че трябва да звънна на Т/И. Все пак бяха близки. Набрах я, но ми затвори. Е.. явно ще разбере малко по- късно.

Гледна точка на Рю

Събудих се в стая, обзаведена скучно. Почти всичко беше в бяло и миришеше на болница. Погледнах настрани и видях празен стол до себе си. Бях сама. Погледнах на другата страна и.. да. Бях в болницата. Видях включената система и счупената ми ръка, положена до тялото ми.

Мръсна играWhere stories live. Discover now