Мръсна игра

17. Предателство или...не

Гледна точка на Таехьонг

Срещата ми с Т/И мина... добре (?)
Заведох я на кулата Намсан.
Имах план да я изненадам. Като отидем там, да заключим "любовно катинрче" и така да и предложа да излизаме официално....

Хубаво, нали?
Е, не стана точно, както си го представях. През цялото време си мислех за Рюджин. За това, че живееше при Т/И. ПРИ Т/И!
Много добре знаеше, че винаги съм обичал друга. За това и се разделихме. Тя реши да приключи всичко и така стана. Сега, когато почти всичко се оправи при мен, тя се появява и ми казва, че ме обича. Какво трябваше да направя? Единственото, което знаех беше, че не исках да нараня нито Рюджин, нито Т/И.

Та.. срещата не мина по план. Изгубен в мислите си, забравих за катинарчето и предложенто ми. Единствено вечеряхме в ресторанта в кулата и се прибрахме. Докато се усъзнах, вече бях спрял колата пред домът и. Тя ме гледаше с лека усмивка.

- Благодаря за хубавата вечер!- каза спокойно тя

- Така ли? А... тоест... Радвам се, че ти е харесало.

- Ами.. тогава ще тръгвам.- Каза тя и отвори вратата.

- Лека нощ, Рю!- Казах и Т/И спря на място.

- Какво каза?- Попита тя и ме погледна в очите с невярващ поглед.

- Ам... лека нощ (?)- Тя погледна към отворената врата, излезе от колата и се обърна към мен. На лицето и се бе показала загадъчна усмивка, която не можех разчета.

- Лека и на теб. Ще и предам пожеланието ти към нея.- Каза и затвори вратата с трясък.

Не разбрах какво стана. Замислих се какво толкова бях казал, че да и се промени така бързо настроението и... Осъзнах какво бях казал... за жалост прекалено късно. Забих глава върху кормилото и се проклех на ум. Как можеше да съм толкова глупав.
Погледнах в посока Т/И, но уви тя вече се бе прибрала. Въздишах и потеглих към домът си.