Мръсна игра

9. Започва се!

Сутринта се събудих по- рано от обикновено. Първата ми работа беше да сложа храна на Джиминши.
Този път нямах време за дивеене сутринта. Извърших си сутрешната рутина и се облякох така..

Реших днес да добавя и сако в облеклото си. Все пак вече съм секретарка на зам. директора.

Седнах на дивана и взех телефонът си. Не знаех от колко часа е по- ранният автобус. Влязох в разписанието и скочих. Автобусът щеше да е на спирката след пет минути, а на мен ми отнемаше двойно повече докато стигна до нея. Вързах косата си на стегната опашка, взех си чантата и тръгнах. Започнах да бягам. Пред мен се разкри голямо кръстовище. Затичах се по пешеходната пътека, но пресякох едва половината, когато светофарът светна зелено за автомобилите. Една кола щеше да ме блъсне. Поклоних се набързо и продължих да тичам. Виждах автобуса зад ъгъла. Тичах, тичах и в края на краищата успях да го хвана с триста зора. Не съм бягала така и за училище. Седнах на една седалка до прозореца, задъхана.

Гледна точка на Тае

Карах спокойно към фирмата, слушайки музика. Стигнах до някакво кръстовище. Още по-добре за мен, успях да хвана зелено. Тъкмо тръгнах и пред мен изкочи някаква жена. Подпря се на капака на колата. Поклони се и продължи да тича. Опашката и се мяташе на различни посоки и не можах да видя лицето и. "Трябва да внимава повече."

След около двайсет минути, вече бях паркирал пред фирмата. Докато слизах от колата засякох с поглед лице, което никога нямаше да забравя. Заключих колата и побягнах. Извиках.

- Джимин!

Той се обърна. Как може да изглежда по същият начин, както преди години. Никак не се е променил.

- Тае! Най- накрая! Изглеждаш много добре. Костюма ти отива.

- Да знам. Стига вече с тези комплименти. Е... как е моят бивш съквартирант.