Мръсна игра

16. Изненада

Гледна точка на Т/И

Сутринта се събудих от телефона си. Някой ми звънеше. Надигнах се, натиснах зелената слушалка с полу затворени очи, надявайки се да чуя гласът на Тае. Допрях телефона до ухото си и попитах..

- Ало?- Казах, опитвайки се да не звуча пресипнало.

- Хей, Т/И!

- Да?- За жалост не беше неговият глас, а на нечия жена.

- Извинявай, че те
събуждам но.. -Е, явно не съм се справила в опитът си да звуча нормално.-
... имам малка изненада за теб.

- Каква? Не, извинявай. С кого разговарям в момента? - попитах, отказвайки се да се правя на разсънена

- О, вярно! Т/И, аз съм. Рюджин.

Отворих широко очи. Нищо не отговорих.

- В Сеул съм. Току що слязох от самолета.

Отново никакъв отговор от моя страна.

- .... Знам, че това, за което
ще те помоля сега ще е неуместно и нахално и...
- замълча за момент- Преди малко, след като пристигнах, ми звъннаха от хотела, в който ЩЯХ да отседна и ми казаха, че са допуснали някъква грешка и резервацията ми е невалидна вече.
Та.. сега нямам къде да отседна....

- И причината за да ми се обадиш след цели шест години е....?- Попитах със сарказъм и лека усмивка.

- Аа.. Ами... ще може ли да...- притеснението и се долавяше през слушалката. Засмях се и я прекъснах.

- Чакай ме на летището. Ще дойда да те посрещна.

- Ам... добре. Благодаря ти много. Ама наистина много.

След това линията прекъсна. Оставих телефона до себе си и се замислих, дали трябваше да го правя. От както замина се бяхме чували едва пет пъти.. и то само първата година, а сега така изведнъж...
Не, че имах проблем. Даже бях много щастлива, за това, че щях да срещна добрата си приятелка от гимназията. Просто се изненадах.

Станах, измих се и облякох това: