𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

003

Нито ще крия,
нито ще мога да кажа.
Така полудях в любовта ти.

Ще се реем из ветровете,
ще живеем в дъждовните облаци.
Ти си моят дъжд, а аз съм твоят облак.
Ако не бъда твоя, няма да бъда и ничия.
Ти си луд по мен, а аз съм луда по теб.

Сред хилядите,
само един се сдобивал с такава съдба.
Не знам защо, този свят иска да изтрие любовта ни.
Любовта не е петно, а е мехлем.
Мехлем за най-дълбоките душевни рани.

През очите на хората любовта е болест.
Този, който е влюбен знае че това е отдаване.
Ако е платонична може би е грешка на сърцето,
ако е взаимна това е съдбата, впита във вените ти.

Колкото пъти да съм вдигала очи към Луната,
всеки път ти беше желанието ми.
Вече вдишвам неговото име, вместо въздух.
Не знам защо, без него един ден за мен е като дванадесет месеца.
Всичко, което ми принадлежи вече е негово.

Историята на живота ми ме доведе до такова разделение на пътищата, че станах непозната на себе си.

Аз съм пълна тъмнина, а ти си златното небе сутрин.
Аз съм пътник, загубил посоката си, ти си моят подслон.
Ти си пръскаща светлинки наоколо светулка, а аз съм гъста гора, нуждаеща се от светлината ти.
Аз съм твоя.