𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

005

Душата ми е изпълнена с рани,
някои вече имат черупка,
докато някои все още кървят надълбоко в мен.
Сърцето ми поне то е твое.
Ти го пазиш.

Аз не мога да побера всичко това повече в себе си.
Нито мога да го освободя.
Кога ще бъда свободна?
Свободна от болка?
Ще мога да вдигна очи към небето, пълни с щастие.
Ще мога да го разкажа на луната,
щом тя дойде пред прозореца ми.

Все се намирам обляна в сълзи.
Очите ми поглеждат към белезите.
Мозъкът ми прожектира болките ми.
Кога всичко това ще приключи?
До кога ще мога да издържа?
Пуснете ме надалеч.
Аз не искам да съм в клетка.

В мен гори буен огън.
Цялата съм в пепел отвътре.
Все още усещам пламъците.
Това в мен е искра,
след това пламък,
и най накрая топка огън.