𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

004

Далеч си от мен.
Но защо ме кара да се чувствам така?
Сякаш някой е откъснал огромна част от мен.
Където и да съм, ти си пред очите ми.
Какво трябва да направя с пръстите си?
Не е важно чий портрет рисувам.
Моите пръсти рисуват само теб.
Само аз ли полудях в любовта ти?
Или и ти полудя заради мен?

Вчера срещнах душата си,
прегърнах я и заплаках.
Това, което е мое, си е само мое.
Но защо е толкова далеч от мен?
Целувах тези очи без да има никаква причина.
Защо сега тези очи са само спомени?

Твоята липса,
излъчваща всеки миг сърцето ми.
Дори не знам защо имам толкова нужда от теб.
Сънищата ми ме напуснаха,
вече няма да се върнат.
Дори да са много нощти.
Изброих толкова много звезди,
че пръстите ми изгоряха.

Ти си моята последна сълза.
Ти си моята последна (най-голяма) съдба.
Как мога да дам сърцето си на някой друг?
При положение, че то е в теб.
А в моите гърди е твоето сърце.
Не споделих нощтите си с никого.

Защо ме измъчваш?
Моля те излез от някъде и ела...
Всеки удар на сърцето ми се е отдал единствено на теб.
Ти си любовта на живота ми,
която ще обичам вечно.
Защото ти си моята вечност.
Моята безкрайност.
Моята сродна душа.
Моята вселена.
Ти си моят въздух.
Не позволявай на разстоянията,
моят живот зависи от теб.
Кажи ми, как бих могла да живея без теб?