𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

028

Ти като облак направи сянка над сърцето ми.
Ти като вятъра отнесе разума ми.
Ти като дъжда измокри душата ми.
И ти като пръстта ме пое в студеното си, дълбоко като яма сърце.