𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

010

Никой не разбира,
как тази липса ме изгаря все по-навътре...
Не разбират как ме боли сърцето без теб.
Не разбират как ми е трудно да дишам без теб.
Не разбират как едва се сдържам да не заплача на снимките и спомените ни.
Но ти разбираш.
Само ти разбираш.
Не знам кога се загнезди дотолкова дълбоко в мен,
че се превърна в смисълът на живота ми.
Сега единствено се нуждая от теб.
Да те прегърна.
Да вдишам аромата ти.
Да гледам очите ти.
Да целуна устните ти.
Да заплача в ръцете ти.
С часове.
Докато всичката тази болка утихне.
Защото ти си лекарството,
както и болката ми.
Защото в теб аз намирам утехата си.
Защото само с теб аз наистина съм напълно себе си.