𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

022

Много пъти в твоята градина,
аз чаках да изгрее слънце.
Заради теб, аз обърнах посоката си.
Аз съм като сандалово дърво.
Оставям ти ароматът си.

Сложи мечтите ни под възглавницата си.
Завий се с тежкото одеало на сълзите ми.
И нека тази възглавница и това одеало тежат на душата ти.