𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

final

Колкото повече те гледам,
толкова буйно тупти сърцето ми.
Каквото има в сърцето ми е само твое.
Ако искаш да вземеш душата ми,
вземи я бавно.
Дори и шепот няма да излезе измежду устните ми.

Когато душата се отдели от тялото ми,
Когато дам последния си дъх,
Когато слънцето се превърне в пепел,
А светлината в дим;
Когато цветовете започват да избледняват,
Тялото да загубва вида си,
дори тогава, ти, само ти остани до мен.

Thank you
🌹

"Твоите атоми
и моите атоми
ще бъдат мастило един ден,
след това хартия и химикал,
а накрая ние ще бъдем поезия,
една любовна песен.

Един вечен стих."

Ти и аз сме поезия.

The end
🍷