𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

023

Птицата на душата ми разтваря крилете си.
Лети с часове, дни, месеци, години.
Но все още не може да открие острова на спокойствието.

Един път дай някакъв знак,
дори и да е лъжа дай ми някоя утеха.
За да мога да нося това бреме на крилете си.