𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

016

Като думи от сърцето на поет,
валят капките на дъжда.
Гледката става така хубава през косите ти.
Сега не отивай надалеч, моля те.
Чуй мелодията на дъжда.

Капките стичащи се по телата ни,
измокриха и душите ни.
Една капка е достатъчна,
за да се удавим в океана на любовта.
Когато гръм удари небето
и светкавиците засвяткаха,
ти ме прегърна здраво.

В сърцето ми има единствена тъга,
а тя е, че не си до мен.

Кой знае кога пак ще изживеем тези мигове.
Как мога да удържа сърцето си?
Като то желае лудо теб.
Погледни ме така отново, че вятърът да обърне посоката си.
Аз изгарям в желанието да си до мен.
Моля те не съсипвай надеждите ми.