𝘊𝘈𝘛𝘏𝘈𝘙𝘚𝘐𝘚

015

В сълзите ми има твои спомени.
Мокри са нощите ми.
Някъде са се изгубили всички пътища...
В твоята любов аз сбърках посоката си.
Без теб съм точно като луна без небе.

В молитвите си, аз пожелавам единствено теб.
Чета само теб,  ти си моят стих.
Не се отдалечавай от мен.
Ти си моята светлина.

Притискат ме решетките на сърцето ми.
Като птица в клетка.
Огънят на самотата гори в мен.
Всеки път горя и се превръщам в пепел под сянката на пламъците.
Сърцата ни са заключени като катинар.
Като листо прегърнало клона си.