Hidden - BG translation

Chapter 62 ∞ The game begun now.

- Трябва да действаме скоро.

Всички кимнаха, съгласявайки се с Лиам.

Бяхме се събрали отново в апартамента на Хари и обсъждахме смените на момчетата през другата седмица. Смените им съвпадаха и затова всички присъстваха на срещите. 

Мина седмица откакто с Хари ходихме в зоопарка и не сме си говорили много. Е, не е толкова зле, както когато му признах чувствата си, но е почти толкова некомфортно. 

 - Мисля, че трябва да кажем на Кристъл.

Всички ме погледнаха.

Изправих се.

 - Помислете. Отлагаме го от седмици и рано или късно трябва да го направим.

 - Роуз е права. - Зейн кимна.

 - Хубаво. - каза Хари. - Тогава утре ще говорим с него.

 - Ами ако не ни повярва? - преглътнах.

 - Ще ни повярва. 

 - Но откъде знаеш? Искам да кажа, ти каза, че Алек умее да убеждава и ..

Хари и Зейн се спогледаха.

 - Има право. - обади се Луи.

 - Така е. - Зейн се съгласи.

 - Или по-лошо, ами ако той не ви повярва и каже на Алек? - попита Найл.

 - Това би било кошмарно. - каза Лиам.

 - Не можем да победим. - Хари ръкомахаше из въздуха за по-голяма изразителност. - Каквото и да правим, не можем да победим!

 - Не може да мислим така. - каза Найл.

 - Е, Найл, какво предлагаш да направим? Ако Кристъл не ни повярва и разкаже на Алек, ще сме мъртви. - Хари отсече.

Мъртви?

 - Мъртви? - попитах - Алек.. Алек би..

 - Не бих го омаловажил. - Зейн избягваше погледа ми.

Страхът ми от Алек се засили многократно. 

 - Мисля, че трябва да поемем този риск. - каза Луи. - Трябва да убедим Кристъл да ни повярва и да не казва на Алек.

 - Чакайте! - Хари спря да крачи и ме погледна. - Роуз! Той ще повярва на Роуз!

 - На мен? - свъсих чело.

 - Помниш ли онзи път, когато ми помогна да го убедя за бюджетните съкращения. Ти го убеди да ме послуша.