Hidden - BG translation

Chapter 13 ∞ It's alright if you need to cry.

Игнорирах Хари цяла седмица.

Реално е по-лесно да се каже, от колкото да се направи. Той седи на пет крачки от мен на работа и живее отсреща. Чудо е,че не ми се налагаше да говоря с него през тази седмица. 

Петък следобед е и съм в добро настроение. Завърших четири ръкописа тази седмица, като днес приключих четвъртия. Арън ще ме вземе от работа. 

Вълнувам се,че ще го видя. И двамата бяхме заети през седмицата и най-накрая ще излезем довечера.

Споменът за следобеда,когато проследих Хари е все още пресен в съзнанието ми. Всеки път, когато го погледна, изникват повече и повече въпроси. Кой бяха тези хора? Какви бяха тези числа?

Не трябва да ми пука. Но начинът,по който Хари се държи, кара мислите ми да прескачат. 

Четири минава и всички се готвят да си ходят. Говорих си с Пери, на излизане. 

 - Имаш ли планове за уикенда? - попитах я. 

 - Не точно. - тя повдигна рамене. - Спане, ядене и отначало. - засмя се.- А ти?

 - Довечера ще се видя с Арън. 

 - Оуу! - каза, побутвайки ме. - Трябва да разбера за детайлите на кафе?

 - Не, ние не...ъъ...ние не сме...- изчервих се. 

 - Оу. - Пери се ухили. - Но все пак трябва да излезем на кафе. В неделя как е?

 - Неделя е страхотно.

 - Супер, ще се видим тогава! - Пери отключи червената си кола и ми помаха за довиждане. 

Не виждах колата на Арън никъде. Седнах на пейката и се загърнах с палтото си. 

Проверих телефона си за съобщения от него, но нямаше. Писах му къде е, но не отговори. Може би шофира. Или пък е забравил адреса?

Ще дойде. - настояваше съзнанието ми. - Той обеща.

Минаваха много коли, но не и тази на Арън. Господин Кристъл ми кимна, докато излизаше,говорейки по телефона. Дори Марион ми се усмихна, която също си тръгваше.

Есенното небе започна да потъмнява и застудяваше. Издишах, като дъхът ми се виждаше. Къде е той?

Проверих телефона си. Нямаше съобщения. 

Изчаках още петнадесет минути, преди да му се обадя, но се включи гласова поща.