В сряда след обяд, влязох в офиса на г-н Гриимън и метнах редактирания ръкопис на бюрото му. Той го взе с шокирано изражение.
- Лол, Роуз! - Не очаквах да приключиш с това поне до четвъртък!
- Работя бързо. - усмихнах се самодоволно, а отвътре ме изпълваше гордост.
- Надявам се да е също толкова добре редактиран, колкото скоростта, с която е направен.
- Не мисля, че ще бъдете разочарован.
- Увереност! Правите ми добро впечатление, госпожице Найт.
- Благодаря. - усмихнах се.
Той отвори ръкописа.
- Ще го прегледам и ще ви го върна веднага, щом мога.
Кимнах и излязох от офиса.
Реших да се възнаградя за завършването на първия си ръкопис, като се отбия до столовата и си взема сода.
Отворих хладилника и разгледах рафтовете, спирайки се на диетична кола. Тананиках си тихо, докато затварях хладилника, а когато се обърнах видях Хари, облегнат на него. Изкрещях леко и изпуснах содата си на пода.
Той се подсмихна.
- Защо ме уплаши? - сопнах му се, докато се навеждах да си взема содата.
- Защото си много податлива.
Направих гримаса.
- Благодаря. - казах саркастично.
Минах покрай него и излязох от столовата. За съжаление, той ме настигна.
- Поздравления за завършването на първия ти ръкопис.
- Както и да е.
- "Благодаря" би било достатъчно.
- Нямаш ли си работа за вършене? - попитах, спирайки и обръщайки се към него, раздразнена.
- Разбира се, че имам.
- Тогава, отивай да я вършиш.- процедих през зъби.
- Предпочитам да не го правя. - подсмихна се.
- Как изобщо си запазил работата си? - извъртях очи.
- Аххх...- взе содата от мен и очерта с пръст върха на кенчето. - Аз съм дяволски добър в това, което правя.
- Много арогантен? - взех си обратно содата.
- Не, просто прецизен.
YOU ARE READING
Hidden - BG translation
FanfictionСлед сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата...
