Hidden - BG translation

Chapter 38 ∞ You don't know alone like me, Rose.

Случилото се се превърташе в ума ми. Позволих на момче да ме удари. Отново. 

Паднах на пода, сълзи се стичаха по бузите ми, не можех да повярвам. Кожата на бузата и гореше, чувствах как кръвта пулсираше в мен. Мислите ми бяха пълна бъркотия, но една надделяваше.

Арън ме удари.

Арън ме удари.

Арън ме удари.

Грубостта от удара му и злобата зад него, ме нараниха повече, от удара на тялото ми в пода. Взирах се в него, с навлажнени очи, напълно потресена от действията му.

Очите на Хари бяха изпълнени с ярост, когато пристъпи към Арън и го бутна назад, силно.

- Как се осмеляваш да се отнасяш така с нея? - усмихна се подигравателно. Страхът замести гнева въру лицето на Арън, когато той се удари в стената. 

Не знаех на кого да крещя: на Арън, който току що ме удари в лицето или на Хари, който въпреки че се карахме по-рано, беше изпълнен с гняв. Начинът, по който зелените му очи излъчваха гняв, ме плашеше, но в същото време изпитвах и страхопочитание. Сякаш не можех да отместя погледа си от неговия, въпреки че това се случи много бързо, когато Арън се отблъсна от стената и пристъпи към Хари.

Бях като залепена за пода, докато наблюдавах това, което започваше. 

 - Знам, че я искаш. - Арън се озъби, отърсвайки се от страха си. - Знам, че я преследваше от.. - Грешиш. Роуз и аз сме само приятели. - сопна се Хари. Имах чувството, че щях да заплача, но не знаех причината. Той се приближи до Арън и затегна ченето си.

- О, греша ли? - злобна усмивка се появи на лицето му. - Не лъжи, вероятно я искаш в леглото си, нали? - той се приближи към Хари. - Искаш да я целуваш, да..

- Не знаеш нищо, Доктор Бой, и ако искаш да запазиш лицето си непокътнато, те съветвам да затвориш циничната си уста. - гласът на Хари беше груб и нисък, беше ужасяващ.

 - Вярно, сигурен съм, че счетоводителят наистина може да ми смени физиономията. - Арън се присмя, а Хари пристъпи по-близо към него.

Опитах да се изправя. Най- сетне намерих гласа си.

 - Арън, спри! Достатъчно! Просто си тръгни.

И двамата ме погледнаха. Чувствах краката си като желе.

 - Просто спри! - сълзите отново започнаха да се стичат по лицето ми.

Арън сякаш щеше да избухне в пламъци, когато погледна към Хари.

 - Искам да разкараш жалкия си задник от тук, веднага! - Хари каза бавно.

Арън се обърна към мен.

- Роуз, хайде де, можем да оправим това.

- Махай се! - Хари отговори вместо мен.

 - Не говорех с т..

 - Разкарай се, Доктор Бой, преди да съм размислил!

 - Шегуваш ли се? - изсмях се. - Мислиш си, че можеш да се отнасяш така с мен и после да "се оправим"? Няма начин.

Арън погледна между мен и Хари. 

 - Добре. Ще се махна.- гласът му беше изпълнен с презрение, беше толкова остър, че изпрати тръпки по гърба ми. - Но аз знам нещо, което бихте предпочели да не знам. Така, че..пазете гърбовете си. - кръвта ми замръзна при думите му. 

Арън направи гримаса, преди да изчезне по стълбите, ядосаните му стъпки ехтяха, докато слизаше надолу.

Хари погледна към мен, като ми подаде ръка да се изправя. Ръката ми изглеждаше като на дете в сравнение с неговата.

 - Добре ли си? - попита ме тихо.

Кимнах и премахнах косата от лицето си. Чувствах се толкова слаба. Винаги съм искала да бъда силна и независима, но предполагам, това е един от трагичните ми недостатъци - страхувам се да бъда сама.

 - Хайде - Хари кимна към апартамента. - Ще направя чай.

Седях като замръзнала на мястото си. Затворих очи за момент. Главата ме болеше. Погледнах към пода.

 - Роуз! Роуз!

Поклатих глава.

 - Сама съм, Хари.

Хари се обърна към мен, с тъжна усмивка.

 - Не познаваш самотата като мен, Роуз.