Chapter 42 ∞ Some people just aren't right for each other.

4.4K 280 3
                                    

Преглътнах, неспособна да й кажа, каквото и да било. Спомените се появиха пред очите ми, докато тя ме гледаше, с леден поглед.

 - Роуз. - каза с хладен тон.

 - Елизабет. - успях да кажа.

Тя сви устните си в права линия. 

 - Баща ти е в кабинета си. - мама се опита да разчупи леда. - Отиди да го поздравиш, а аз ще оставя куфарите в стаята ти.

Кимнах и отместих погледа си от сестра ми. Тя е с четири години по-малка от мен, но понякога се чувствам сякаш тя е по-голямата.

Отидох до кабинета на татко, като леко почуках, преди да вляза. 

 - Розали! - поздрави ме от бюрото си, сваляйки очилата си. - Как си?

 - Добре съм. - усмихнах се. - Радвам се да те видя.

 - Аз също. Изглеждаш чудесно, скъпа!

 - Благодаря, тате. Ти също изглеждаш добре.

Той се засмя.

 - Как е в Портланд?

 - Обичам това място. - казах честно. - Красив град е.

 - Така е. - той стана от бюрото си. Не се беше променил. Същата тъмна коса, с лек нюанс на сивото и същите кафяви очи. - Хайде да вечеряме. Сигурен съм, че майка ти вече е готова.

Кимнах и го последвах до трапезарията, където мама и Елизабет подреждаха чиниите. Елизабет ме игнорираше.

Заех старото си място на масата.

 - Всичко изглежда чудесно. - похвалих майка си.

 - Благодаря, скъпа.

Всички заеха местата си.

Майка ми сложи спагети в чинията на всеки. Забелязах, че когато взе тази на баща ми, избягваше погледа му. Странно.

Най-накрая започнахме да ядем. Обичах познатия вкус на спагетите на мама. Вечеряхме в пълна тишина, като се чуваше само тракането на вилиците. 

 - Роуз, какво прави Арън? - проговори майка ми.

Преглътнах бързо.

 - О.. Арън .. ами ние скъсахме.

 - О, как стана? - тя сбърчи челото си.

Защото той ме забравяше през цялото време. Защото ме излъга. Защото ме удари. Защото Хари беше винаги там, докато той не беше, дори когато с Хари се мразехме. 

 - Нещата просто не потръгнаха. 

 - Съжалявам, Роузи. 

 - Всичко е наред. Предполагам, някои хора просто не са един за друг.

Баща ми се намести в стола си, а майка ми сведе поглед. Сбърчих чело, напълно объркана. 

Елизабет блъсна вилицата си в чинията. 

 - Давайте, кажете й! - тя им изкрещя.

Преглътнах. Да ми кажат, какво?

 - Елизабет! - майка ми изсъска.

 - Хайде, това е идеалната възможност. Кажете й. Давайте. - лицето й беше сериозно.

 - Да ми кажете, какво? - попитах несигурна.

Родителите ми си размениха погледи. 

 - Роуз, - баща ми започна бавно - Майка ти и аз.. - той прочисти гърлото си. - Майка ти и аз се развеждаме.

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now