The forbidden love |Chanbaek|

03.2

Бекхьон беше син на свещенник, много добре възпитан и вярващ. Той вярваше само в любовта между мъж и жена и не приемаше сексът и възбудата като правилни. Баща му винаги му е говорил, че това е грях, който само глупавите хора могат да извършат. Повтаряше му да не извършва този грях, иначе в противен случай, душата му няма да почива в мир и ще броди изгубена в тъмнината. Като религиозно момче, Бек винаги приемаше думите на баща си като правилни.

Една вечер той беше решил да поостане малко повече в църквата, този път просто да ѝ се полюбува. Не беше се усетил колко късно ставаше, докато баща му не му звънна да се прибира. Бек за първи път се прибираше по тъмно и изпитваше страх. Винаги си носеще шишенце със светена вода, където и да отидеше. За всеки случай.

Реши да мине по една уличка, по която не беше минавал до сега. Просто му беше по-пряко, а и искаше да се прибере възможно най-бързо за да не го чака баща му.

Днес Чаньол се разхождаше из квартал, в който не е ходил до сега. Не намираше нищо интересно, докато търсеше новото си забавление. Чан беше един от най-могъщите и секси демони, затова и никой не можеше да му устои. Понеже всички му се поддаваха лесно, можеше да има всеки, който си поиска.

Демонът намираше момичетата за скучни. Харесваше момчета и си търсеше някой сладък, с който да прекара вечерта.

Беше се стъмнило и просто вървеше с надеждата да срещне някой, който да му хареса, когато изведнъж до ушите му достигна звукът на стъпки някъде по-напред.

Не успя да види лицето на момчето, но щом мина под уличната лампа, се усмихна. Това момче беше толкова сладко и невинно, точно като за Чаньол.

В този момент Бекхьон забеляза фигурата му в далечината. Не обърна внимание и продължи да си върви напред.

Когато момчето наближи, Чаньол започна да върви точно срещу него. Изведнъж Бек го побиха тръпки, когато наближи въпросната фигура и видя как се усмихва, и запътва точно към него. За щастие той трябваше да завие към другата улица за да се прибере и така направи.

Продължи да върви, но все още тръпки се разхождаха из цялото му тяло. По дяволите, беше толкова уплашен.

Обаче, момента, в който зави зад ъгъла, Чаньол вече беше тръгнал след него, настигайки го бързо.

Демонът застана пред момчето, продължавайки да се усмихва.

Здравей, сладкишче.