The forbidden love |Chanbaek|

14

Два часа по-късно двамата отново бяха излезли навън. Трябваше да намерят своята половинка. Времето изтичаше, а те бяха до никъде.

Как се очакваше изобщо за една седмица да намерят правилния човек? Та то им оставаха само четири дни.

В момента седяха в едно от кафенетата и размишляваха как да действат. Не обелваха нито една думичка. Ако кажеха нещо, рискуваха да се издадат на другия какви всъщност са. Това щеше определено да попречи на задачата им.

Бек си пиеше от прясно изстискания сок от портокали, а Чан просто пиеше едно дълго кафе.

Скоро стана време да стават и повикаха сервитьора. Той дойде със сметката и я подаде на Бек като му намигна. Бьон се очуди и огледа бележката, намирайки номера на сервитьора на гърба ѝ. Една малка усмивка се настани на лицето му, давайки му мъничка надежда, че това ще е човека, който търси.

Чан замалко да се задави с кафето, което доизпиваше. Почувства нещо странно в себе си. Дали не бе ревността, която се пораждаше у него? Изгледа злобно сервитьора, който гледаше Бек и му се искаше да стане и да го убие.

Обаче и Бек почувства нещо, виждайки Чаньол така. Дали не бяха угризения? Вина, че се зарадва? Може би това момче не бе за него?

♥♥♥

Късно вечерта. Момчетата отдавна се бяха прибрали. Чаньол се беше затворил в стаята си, а Бекхьон седеше на дивана в хола. В едната си ръка държеше бележката, а в другата държеше телефона си. Двуумеше се дали да пише на това момче. Изглеждаше му красив, мил. Може би... Може би щеше да му пише. Какво щеше да изгуби?

Отключи телефона си и написа номера, готов да му изпрати съобщение.

В този момент се появи Чаньол. Беше ожаднял и реши да си сипе малко вода, но когато видя телефона в ръката на Бек, ревността отново се появи.

Какво правиш? - попита уж безинтересно, но любопитството го изяждаше бавно отвътре.

Ще пиша на сервитьора от днес. - каза Бек и го погледна като се усмихна леко.

Чан не каза нищо. Отиде да пие вода и отново се затвори в стаята си, неизлизайки до сутринта.

Явно му бе писано да не намери половинката си и да умре.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Имам чувството, че тази глава стана тъпа.
Напоследък ъпдейтвам всеки ден. Дали да не започна да ъпдейтвам по-рядко?