The forbidden love |Chanbaek|

04.2

Бек и баща му тръгнаха рано към църквата. Баща му го накара да минат по същия път, по който синът му е минал снощи и да му покаже и разкаже по-подробно какво се е случило и къде. Докато вървяха, изведнъж Бек пак започна да усеща онези неприятни тръпки по тялото си. Огледа се и видя, че няма никой освен него и баща му, което до една степен го успокои. Скоро наближиха църквата и влязоха в нея, като ритуалът за пречистване на младото момче започна.

Чаньол успяваше да надуши миризмата на това момче. Знаеше, че е минал от там отново, но не успяваше да се ориентира. Аурата на църквата го отблъскваше от отсрещната улица и не можеше да проследи накъде е отишло момчето. Но когато го видя в градината, разбра къде е и какво прави, и се изсмя.

След половин час вече ритуалът беше завършен и Бекхьон седеше пред църквата, почивайки си, докато баща му беше вътре и вършеше задълженията си.

Парк се навърташе около църквата и чакаше момчето да излезе. Нямаше да му позволи втори път да се измъкне така от него.

Бек обаче почти цял ден седеше вътре и от време на време отправяше по някоя молитва с баща си към Божия син. Един приятел на чернокосият му се обади и той реши да излезе малко с него за да се разсее от миналата вечер, която не спираше да се върти из главата му. Този път си взе по-голямо шишенце със светена вода и тръгна към мястото на срещата.

Демонът обаче бързо провали плановете му. Веднага тръгна след него и щом беше близо го хвана за ръката. - Мислиш ли, че една молитва ще ме прогони? Тези неща не правят нищо.

Ти! - Бекхьон отскубна ръката си. - Какво искаш от мен, демоне?

Искам да те имам. - усмихна се червенокосият и се доближи до него. - А и след като снощи ме напръска с тази вода няма да те оставя просто така.

Никога няма да ме имаш! Това е извратено! Как може да си толкова гнусен!? - направи погнусена физиономия по-малкия. - И какво като съм те напръскал? Ще те пръскам, докато не умреш, изчадие на Ада!

Чаньол хвана ръцете му и ги вдигна във въздуха. - Ще ти счупя ръчичките ако го направиш пак! Какво ти е, защо не се примиряваш!?

А ти защо не ме оставиш намира!? - измъкна ръцете си и го бутна.

Защото те харесвам, много ясно. - демонът не се отказа и се усмихна, хващайки го отново и го притисна в себе си, целувайки го за трети път. - Сладък си.