05

273 40 1
                                    

Първи ден на Земята

При Бекхьон

Бекхьон се беше настанил в прекрасния си дом, разгледал всяка една стая. Оправи багажа си набързо и вече се разхождаше из Сеулските улици, наслаждавайки се на красотата, която се криеше в този град.

Огромните сгради, извисяващи се като великани над малките блокове и къщички, намиращи се до тях. Красивият център с огромен фонтан в средата и където и да погледнеше, се виждаха паметници на велики корейски войни. Река Хан, която вечер изглеждаше великолепно с всички тези светлини, които я огряваха. Бекхьон се бе влюбил в Сеул.

Цял ден се разхождаше из града, разузнавайки го, че дори и не забеляза кога се е стъмнило.

Тълпи от хора се виждаха из Сеулските улици. Всеки бързаше за някъде. Дали за рожден ден, дали за работа или просто да се прибере у дома при семейството си и да прекара една хубава и спокойна вечер с тях.

Бекхьон им се възхищаваше. Толкова отдадени на работата, толкова загрижени за семействата им. Почти на всяка улица можеше да се види патрулка с по 3-4 полицая, пазещи жителите на града от беди.

Бекхьон се чувстваше спокоен, защитен. Тук никой не съдеше другия. Всеки помагаше на другия. Това бе една голяма идилия, която Бекхьон искаше за напред да вижда все по-често.

При Чаньол

Демона цял ден бе обикалял града. Ненавиждаше всичко в него. Не забелязваше колко красоти се криеха около него. Единственото, което виждаше, беше блъскащите се в тълпите хора, тук таме някое тъжно лице.

Не виждаше как на всеки ъгъл имаше беден човек, облечен в дрипи и молещ се за малко помощ.

Не виждаше как хората им даваха по някой лев или дори някоя тяхна връхна дреха, с целта да им помогнат поне малко.

Чаньол виждаше само лошото. За него нямаше място за доброто. Подминаваше бедните хора, молещи се за помощ, без дори да ги погледне. Не осъзнаваше колко ги натъжаваше по този начин, карайки ги да се чувстват излишни, незабелязани, сякаш не трябва да бъдат на този свят.

Толкова ненавиждаше човеците и ангелите. Винаги са живеели добре и в пълна идилия, за разлика от него. 18 години е живял в Ада. Никой си нямаше на представа как се чувства той. Никой не се интересуваше от истинските му чувства. Всички искаха от него само да тренира бойните изкуства, да пази Ада и разбира се, да остане жив за да наследи трона, когато баща му се спомине. Мразеше всички.

Чаньол си седеше на една пейка в парка на Сеул, сложил багажа си пред краката си и заровил лице в ръцете си.

The forbidden love |Chanbaek|Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt