The forbidden love |Chanbaek|

07

В дома на Бекхьон.

Сам ли живееш тук? - попита Чаньол, влачейки куфара след себе си, докато оглеждаше дома на ангела.

Да, защо? - попита Бекхьон, спирайки се пред вратата на стаята, в която щеше да спи Чаньол.

Защото е доста голяма къща за сам човек. - отговори простичко демона.

Не съм я избирал аз, а баща ми. Избра я голяма, защото искаше някой ден, когато намеря половинката си, да заживеем заедно тук. - Бек го погледна и се усмихна съвсем леко.

Та къде ще спа? - попита го Чан, игнорирайки думите на ангела.

Бьон отвори вратата на стаята, пред която бяха спрели и двамата влязаха вътре.

Това ще е твоята стая. Моята е точно срещу твоята, така че ако имаш нужда от нещо можеш да дойдеш. - каза Бьон и остави момчето само за да оправи багажа си, влизайки в собствената си стая.

Половин час по-късно Чаньол беше оправил багажа си и сега се намираше пред стаята на другото момче само по хавлия, увита около кръста му.

Реши да не чука, защото едва ли другото момче ще прави нещо нередно и направо влезе в стаята му.

Погледа му се заби в ангела, чиито тяло и коса бяха мокри. Издигаше се пара от добре оформеното му тяло и само една хавлия беше увита около кръста му.

Ъм... - демона се прокашля, привличайки вниманието на ангела.

Защо не чукаш!? - едва не извика Бекхьон, който тъкмо щеше да премахне хавлията.

От къде да знам, че ще си гол! - Чаньол веднага се защити.

Защо си само по хавлия? - попита Бек, оглеждайки тялото на другия, което също беше доста добре оформено. Шоколадови плочки, изпъкнали ключици и адамова ябълка, сочни устни. Бек преглътна.

Знам, че съм секси, но е малко невъзпитано да ме зяпаш така. - намигна му Чаньол и една мазна усмивка се появи на лицето му, виждайки как Бекхьон извръща поглед и се изчервява леко. - Търся банята.

Втората врата вдясно. - каза набързо Бек и Чаньол се подсмихна, излизайки от стаята му.