4 Глава

270 32 98
                                    

Здравейте, невероятни мои!
Новата глава е тук и се надявам да ви харсеса.
Очаквам коментарите ви!

Обичам ви! хД <3

Тияна

Малката игра която бяхме започнали с Иван-Асен започна да се разраства в голяма и трудна за носене задача. Поне от моя страна. Исках невъзможното, но и малкото което получавах беше радостно разнообразие в сивия ми живот. Бях на стълбите на университета, когато забелязах колата му. Беше мило, че се е сетил да дойде да ме вземе, макар че не беше длъжен. Разговорите и срещите ни като само приятели вече не съществуваха. Засичахме се само колкото да намачкаме чаршафите, да направим едно бързо в банята и той изчезваше. Изтичах надолу по стълбите, а тъмните стъкла на слънчевите му очила, закриваха гледката ми към така любимите ми пъстри очи.

-Здравей, съкровище. - продума, и се оттласна от предния капак на колата си. Да, съкровище, със сигурност все пак спеше с мен. Явно имах скъпоценност между краката си за да ме нарича съкровище.

-Здравей и на теб. - стараех се да не издавам вълнението, което изпитвах от срещата ни седмица по-късно от последната.

-Нямаше нужда да биеш толкова път до Варна. - опитах се да завържа разговор, страничен от разговорите ни свързани за постоянно и непрекъснато чукане, ако можех да нарека размяната на няколко изречения разговор.
-Просто ми липсваше. - усмихна ми се, а почти невидимата трапчинка на лявата му буза изпъкна. - Не сме се виждали от седмица, за което се извинявам просто имах прекалено много работа и все не оставаше време в което да дойда да те видя. - присламчи се към мен и сложи големите си ръце на кръста ми. Хитрецът умееше да борави с думите си. Жалко, че знаех какви намерения имаше зад хупищата ласкателства.

-Щях да си дойда, а и не вярвам да съм ти липсвала аз - натъртих на ''аз" за да разбере какво точно имах в предвит - чак толкова много, колкото една друга моя част от тялото. - захапах го и повдигнах вежди.

- Стига де, Тияна. Вкарваш прекалено много чувства.

- Естесвено, че ще вкарвам чувства, Иване. Спя с теб. Не съм надуваема кукла, която да използваш когато пожелаеш. - изшепях, заради минаващите покрай нас, колеги. - станеше ли дума за него, вкарвам винаги много чувства. Исках повече и вече не можех да затискам капака на почти прелялата тенджера.

Пясък в моретоWhere stories live. Discover now